В Хасковския край свещта, недогоряла от питката в чест на св. Варвара, се пали отново на Бъдни вечер

Недогорялата свещ от питката, която се прави за празника на света Варвара - четвърти декември, се пали отново на Бъдни вечер. Вярва се, че тя има предпазна магическа сила. Традицията е характерна за Хасковския край, казаха пред БТА уредничките в отдел "Етнография" в Регионалния исторически музей - Хасково Диляна Пецова и Маргарита Цветанова.
Бъдни вечер и Коледа са най-важните празници за семейството, на които всички се сплотяват. Докато са на трапезата на Бъдни вечер, фамилията през цялото време наглежда бъдника - ствол от дъб, отсечен от най-младия мъж в семейството, готов да се задоми. Според традициите той се поставя в огнището да гори на Бъдни вечер. Вярва се е, че ако цепеницата гори буйно, годината ще е плодородна. В нощта срещу Коледа е събран древният култ към огъня и Слънцето - затова в тази нощ бъдникът в огнището не бива да угасва, обясни Диляна Пецова.  
На Рождество Христово чакани и тачени гости от стари времена са коледарите. Групата е от момци, които са готови да заявят пред родителите си и всички свои близки и роднини, че искат да се женят. Те вече са си харесали мома и в тази свята нощ ще покажат, че са готови да се задомят. Но преди това, далеч преди Коледа, традицията повелява, момците да се съберат, за да разучат благословиите и песните за деня, когато ще тръгнат от къща на къща в населеното място, за да наричат за здраве за стопаните и добитъка им и за плодородие по нивите. Разучаването на песните е тайнство, то е само сред членовете на коледарските групи. Пред всички останали те се пеят само на Рождество, разясни етнографът.
Коледната трапеза се приготвя на пода, като под обредния месал се слага слама. Това е езически обичай, запазен в традицията, при който се отдава почит към Богинята Майка, даряваща живот и плод на всички растения и земни твари. А след като празника премине, сламата и оронилите се зрънца от житото по нея се прибират в хамбара и се слагат при подготвеното зърно за посев за предпазване на реколтата от градушки и за плодородието й, разказа Маргарита Цветанова.
На трапезата най-възрастният мъж вдига питата, наричана още в Хасковския край коледен колак, високо над главата си, за да станат високи житата. Първият отчупен залък се оставя за Света Богородица, разказа Маргарита Цветанова. Какво ще е времето през месеците на предстоящата година хората гадаят по люспите от кромид лук, поръсени със сол. Мократа люспа вещаела дъждове и студ, сухата - жеги. В огъня всеки от къщата хвърля и листенца от чимшир. Ако пукат силно, то човекът ще е здрав през цялата година. Момата в къщата слага първия си отчупен залък от коледния колак под възглавницата. Вярва се, че момъкът, когото сънува, ще е нейният годеник.
Когато в святата нощ коледарите влизат в къщите, премени с новите си дрехи и калпаци, и в ръка с коледарските си дрянови тояги-символ на здраве и дълголетие, най-напред те пеят песен за стопанина на дома. Специална е и песента към сина на семейството, който скоро ще се жени. За момата в къщата в традицията е запазена песен, която е наричане за любов и скорошно задомяване. Следват изпълняния за плодородие и благополучие на цялата къща. На изпроводяк коледарската група непременно пее песен за Иисус Христос, добави Маргарита Цветанова.