В класическата живопис има безкрайни възможности за развитие, смята художникът Ангел Веселинов

Класическата академична линия в рисуването е достатъчно сложна и има безкрайни възможности за развитие. Това сподели в интервю за БТА великотърновският художник Ангел Веселинов, който открива тази вечер във варненската галерия „Арт Маркони“ изложба живопис „Пролетни трели“. Колекцията му съдържа пейзажи и натюрморти, правени през последните шест-седем месеца. 
Живописта на Веселинов е класическа и реалистична. Той се възхищава на передвижниците, на западно-европейската школа на холандци, белгийци, германци, работещи академично, както и на пленерната живопис на барбизонците, които според него внасят допълнителни нотки в жанра. Харесва и старата генерация български живописци, начело с Антон Митов и Иван Мърквичка.
Рисува чрез наблюдения на живо, скицира от натура с масло или акварел, прави и фотоси на местата, които посещава. Запомня самото състояние на природата и след като се прибере, го изобразява въз основа на впечатленията си. След това избира какъв мотив да изведе и започва да изгражда картината. „Опитвам се да го пресъздам през моето сърце, душа и ум. Да комбинирам всичко така, че да се получи един монументален пейзаж“, сподели художникът. Той често изследва работата на старите майстори, като разглежда детайлно техни картини, за да извлече информация за процеса, който прилагат в живописването. 
Попитан дали не се изкушава да прави по-модерни или абстрактни творби, Ангел Веселинов каза, че смята да задържи класическата линия. „Единственото, към което се стремя постоянно, е всяка година да надграждам опита си и усъвършенстването на тази линия. Тя е достатъчно сложна. Дори да се занимавам само с един мотив или жанр, той пак показва безкрайни възможности за развитие. Нямам желание за нещо по-модерно или абстрактно“, отговори авторът. Според него една гледка може да бъде банална за минувачите, но художникът търси разнообразието като цвят и състояние на природата, като проявява различно отношение към нея. 
Сред платната му има запечатани места във Велико Търново, през които минава всеки ден и може да нарисува по памет. Любими мотиви намира по панорамната улица „Гурко“, характерна със старинните съхранени кирпичени или тухлени къщи. В зимен градски пейзаж е изобразен хълмът Царевец, който се откроява като силует. Нарисуван е и женският метох, който се намира срещу Преображенския манастир. Авторът е решил той да присъства непременно в изложбата му във Варна, защото със своето внушение за смирение и отдаденост към духовното кореспондира с предстоящия празник Възкресение Христово. 
Веселинов често разнообразява пейзажите си с една или две фигури, които винаги „облича“ в дрехи от XIX и началото на ХХ век, за да са в хармония с любимите му малки селца със старинна и възрожденска архитектура. Във Варна той показва и серия маринистични платна, които са повлияни от опита му на пленер в Калиакра през миналата година. 
Ангел Веселинов е роден през 1975 г. във Велико Търново. Наследник е на художника Лалю Минков, когото са наричали „Певецът на Търново“. Завършил е средното си образование в паралелка по изобразително изкуство в Средното училище „Емилиян Станев“ в града, след което се дипломира във Факултета по изобразителни изкуства към Велокотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, в ателието на проф. Николай Русчуклиев. Работи като художник на свободна практика.