В класната стая място имат не учебниците, а книгите, смята Александър Ангелов

В класната стая място имат не учебниците, а книгите, каза в интервю за БТА управителят на Центъра за творческо обучение Александър Ангелов.
Според Ангелов това е особено валидно за последните години. Учебниците не би трябвало да се виждат в класната стая още от създаването на Уикипедия, да не говорим, че вече навлезе и изкуственият интелект, посочи експертът. Неговото мнение е, че те могат да служат евентуално учениците да доразберат или да донаучат нещо. Книгите обаче имат сериозно място в класните стаи, а на децата е задължително да се чете още от ранна възраст. Статистиката показва, че в семействата от средната класа децата чуват четири пъти повече различни думи, докато навършат 6 години. Да се слуша реч е основополагащо за изграждането на добър зрял човек, посочи експертът.
Неговата позиция е, че споровете кой автор в кой клас и с кои произведения да се учи отдавна е трябвало да приключат. Учебните програми са на сайта на МОН, по всички предмети са доста смислени, като се изключат „Информационни технологии“, за който програмата е остаряла, посочи Ангелов. Той уточни, че там ясно е посочено кои епохи и стилове трябва да се изучават, изборът за автор би трябвало да е на учителя и класа.
Големият въпрос е как да подобрим системата на образованието, която е най-мащабната и е доста консервативна, коментира още Ангелов. По думите му вече има много примери как учителите от различните етапи говорят помежду си и реализират добри практики. За него директорите са най-важният фактор, тъй като дигитални технологии се внедряват от администрацията към учебния процес, а не обратното. Така че ръководството е първият и задължителен личен пример, обясни експертът. Според него голям процент от директорите на учебни заведения са напълно наясно как трябва да изглежда една образователна организация. Освен това и законът не е ограничаващ за повечето неща, които е нужно да се случат в системата. Това, което липсва на държавно ниво, е политика за повече от няколко месеца напред, посочи Ангелов и уточни, че директорите на градините и училищата знаят какви са им правомощията, наясно са какво трябва да правят, но нямат сигурността, за да тръгнат в определена посока.
Прогнозата на експерта е, че през следващите 3-4 години най-добрите примери в сферата на образованието ще бъдат в населените места, където живеят между 10 и 100 000 души. Колкото и да е парадоксално, най-големите и най-малките населени места имат и един и същ проблем – липсата на пространство, обясни Ангелов. Той припомни, че в София, Варна, Пловдив, системата е претоварена, децата трудно се местят от едно в друго учебно заведение. Няма избор, както е и в малките населени места, допълни Ангелов. И уточни, че в селищата от среден мащаб има пространства, а това дава възможност да се случват нови неща, да се реализират иновативни идеи.
Промяната на отношенията между родителите и градините и училищата, може да се случи чрез включването им в процесите, каза още Ангелов. По думите му образователните организации трябва да се отворят повече към родителите, да им покажат как реално изглеждат нещата от професионална гледна точка. С говорене в пространството и в социалните мрежи няма да стане, нужен е професионален подход, бе категоричен експертът. Добър вариант според него е детските градини да канят повече родителите на открити занятия, да им показват с какво се занимават малчуганите и че работата на педагозите никак не е лесна. Училищата пък трябва да се научат да не възприемат родителите като враг и да ги привличат към общи дейности. Ако има възрастни, които отказват да реагират на поканите на образователните институции, после няма да имат основания да мрънкат и да се оплакват, защото са демонстрирали нежелание да бъдат част от процеса на образованието на собствените си деца, посочи Ангелов.