В "Книга на градовете" градовете са фон, на който се развива безкраен процес на преживяване на света, каза доц. Димитър Камбуров

В „Книга на градовете“ градовете са фон, на който се развива един безкраен, непресъхващ процес на мислене, усещане и преживяване на света. Това заяви днес доц. Димитър Камбуров при представянето на изданието на проф. Цочо Бояджиев. Книгата бе представена в столичната книжарница Umberto & Co.
“Едно от най-важните отношения на тази книга е, че имаме обратна пропорционалност между раздиплените географии на личните ни пътувания, на посещенията на всякакви места от света и все по-скъсяващото се, все по-стесняващото се, все по-сгъстяващото се време", каза още доц. Камбуров.
Той допълни, че "географиите на градовете непрестанно ни водят към основната тема на "Книга на градовете" - фактът, че единственият враг е времето."
“След като прочетох книгата няколко пъти, започнах да си мисля дали ми напомня на други книги, които познавам. Дадох си сметка, че градът като озаглавяване на съвременни стихосбирки се оказва - след моята проверка, че много рядко присъства в съвременни озаглавявания", отбеляза писателката Яница Радева.
Тя обясни, че “при Цочо Бояджиев има едно меланхолно завръщане към градовете, които неговия поетически Аз е посещавал и видял."
“В книгата прави впечатление, че фотографиите не са илюстрации към стихотворенията. Те по-скоро придават един сюжет на невидимите градове, които Цочо Бояджиев изгражда пред читателите", коментира още Радева.
Доц. Камбуров отбеляза, че "голяма част от стихотворенията носят светлина в себе си и в този смисъл става дума за една поезия, която е много силно свързана с идеята за фотографията."
“Удивително е, за колко лична поезия става дума, когато тя идва от автор, от поет, който е публично известен преди всичко като философ. В това има нещо изключително смело, дори дръзко на моменти, за това колко е лична тази поезия, колко е любовна, колко е обърната към близките хора в непосредствеността, но още повече в миналото", допълни още доц. Камбуров. 
“Аз ненавиждам казармата. Смятам, че двете години, прекарани там, са откраднати от мен. Имах една утопия, една мечта…да се събудя в непознат град, когато се развиделява, да изляза и да се разхождам спокойно по улиците. Това беше моята мечта. Не мечтаех за нищо повече. Тази ми мечта е вложена в градовете, за които е писано в книгата", каза авторът Цочо Бояджиев.
Проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев е философ, историк, преводач и поет, роден през 1951 г. в Троян. Той е един от водещите български учени хуманитаристи, основоположник на философската медиевистика в България. Преподава история на античната и средновековната философия. Специализирал е в Тюбинген, Кьолн, Берлин, Будапеща, Рим. Директор на Института за изследване на средновековната философия и култура. Член на Европейската академия на науките и изкуствата (Виена), на Обществото за изследване на средновековната философия (Лувен), на Ерфуртската академия на науките, на Берлинското научно общество, на Приятелския кръг на Томас-институт (Кьолн). Съосновател на Европейската висша школа по антична и средновековна философия.