В книгата „Търновски светци и духовни водачи“ проф. Пламен Павлов описва светци и личности, които превръщат града в свещена столица

В новата си книга „Търновски светци и духовни водачи“ проф. Пламен Павлов разказва за светци и личности, чиято светлина превръща Търново в свещена столица
Със своя сакрален пантеон Търново се е превърнал не само в политическа, духовна, но и свещена столица, което го прави не само български Цариград, но и българския Йерусалим, каза за БТА авторът.
В книгата се разказва за десетки личности, от които 31 са канонизирани от църквата.  Не е отмината и групата на 110-те търновски великомъченици, избити през 1394 година от османските завоеватели. Това са представителите на столичния елит, които са канонизирани от патриарх Евтимий, но днес не присъстват в Православния календар на Българската православна църква, посочи проф. Павлов. По думите му Григорий Цамблак в своето Похвално слово за Евтимий описва тяхната съдба с думите „О, войни на Христа вие вярата си не потъпкахте“ – косвено свидетелство за канонизацията им.
Историкът уточни, че за средновековните хора присъствието на реликви и на мощи е изключително важно. Култът към Св. Иван Рилски като български небесен покровител се създава именно от Търновската патриаршия. Повече от два века неговите мощи са в столицата, пренесени от цар Асен през 1195 г., а славата на светеца отеква в целия православен свят. „Преди около шест години заедно с проф. Николай Овчаров, видяхме икона на Свети Иван Рилски в Екатеринбург от 18 век, както и икона на света Петка, което показва големия периметър на въздействие на култовете на тези търновски светци като израз на българското културно и духовно влияние“, каза Павлов.
Света Петка е другата голяма светица, чиито мощи са пренесени в Търново от Иван Асен Втори. Мощите на света Филотея също са част от този сакрален пантеон. Важно е да се знае, че тя е изключително почитана в днешна Румъния, както и свети Димитър Басарбовски. Това показва изключително дълбоките духовни връзки между двата бряга на Дунав и хората, които живеят там, допълни авторът.
В Търново са се пазели десетки мощи, пренесени от българските владетели. Особено активен е цар Калоян, който е положил в Търново мощите на свети Гаврил Лесновски, на свети епископ Иларион Мъгленски, св. Михаил Воин, св. Филотея и др. За българските царе е изключително важно да събират сакрална благодат, която се е смятала за не по-малко важна от крепостните стени за един средновековен град, каза проф. Павлов и допълни, че самото пренасяне на мощите през различните провинции, извършвано тържествено, е съществен момент в духовен, културен и политически план.
В книгата са описани и сравнително неизвестни светци като Свети Варвар – арабин, приел християнството през осми век, чийто мощи са принесени в Търново по времето на цар Иван Асен Втори. Цариградският патриарх Калист в 1351 година пише, че търновската църква приготвя миро със силата на мощите на свети Димитър Солунски и на свети Варвар, което е писмено доказателство, че тук се е намирала и частица от мощите на св. Димитър.
Опитал съм се в популярен стил да разкажа през култовете към светците за малко известни факти и моменти от политическата и културната история на Второто българско царство, посочи историкът. В книгата се отделя място и на онези личности, които са свързани със старата столица, но са просияли, както се казва на езика на църквата, и на други места. Такъв например е свети Ромил Видински - монах, натрупал своите знания и духовна сила в Търново. Интересен е случаят и с две търновски царици и една принцеса, които са канонизирани от други църкви. Това са царица Анна-Неда, съпруга на Михаил Шишман, чийто мощи се намират в днешно Косово, и Теодора-Теофана Басараб, първата съпруга на Иван Александър, канонизирана от Румънската православна църква преди две години. Сестрата на Иван Александър – царица Елена, е канонизирана от Сръбската църква. Култът към нея е бил силен, при това тя е интересен пример на „жената политик“, не по-малко значима от своя брат и от съпруга си Стефан Душан.
Всички светци със своя живот и приноси, осветяват много неизвестни страници в живота на средновековната българска държава, което е една от целите на книгата. Почти всички православни църкви на Балканите имат последователна практика да канонизират значими исторически личности, Българската православна църква също го прави, но по-плахо и рядко, каза проф. Павлов. Подчертавам, че това е работа на самата църква, но без да се меся в нейните дела смятам, че исторически личности като царете Иван Асен Втори и Иван Александър, имат своите заслуги, заради които следва да бъдат канонизирани, каза той.
Призовавам и за увековечаването на паметта и на други личности, които отговарят на неписаните правила на т.нар. народна канонизация, подчерта историкът. Сред тях е архимандит Сергий, един от водачите на Велчовата завера, славен като мъченик още от Георги Раковски нарича мъченик, както и отец Матей Преображенски - една от най-светлите фигури на борбата за национално освобождение. В тази книга не за първи път призовавам да бъде канонизиран д-р Стефан Черкезов заради своята саможертва в името на ближния. Важно е да се знае, че категориите на святост и мъченичество не са „монопол“ на миналото, има ги и днес. „Трябва да имаме достатъчно отворени сетива да виждаме не само лошото, но още повече доброто“,  обобщи проф. Павлов.
Книгата „Търновски светци и духовни водачи“ е поредният труд на проф. Павлов - историк, медиевист общественик, университетски преподавател и почетен гражданин на Велико Търново. Представяйки нови моменти в почитта към светците и небесни закрилници на Търновград и България още от времето на Асеневци, книгата подчертава значението и облика на историческата столица като вековен духовен център, средище на Българската патриаршия с трайни следи в историята на българската култура и църква.
Това е поредният труд на автора, доказващ неговия огромен принос към изследването на българската история.
Проф. Пламен Павлов, преподавател в Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий", е един от големите съвременни историци, медиевисти и общественици. Автор е на повече от петстотин книги, учебници, студии, статии, отзиви и рецензии в научната периодика, както и на стотици научнопопулярни статии, публицистика, поезия. Сценарист и консултант на редица документални филми. Консултант на постановките на Софийската опера и балет на оперите „Борислав" (Маестро Георги Атанасов) и „Борис Годунов" (Модест Мусоргски) с реж. акад. Пламен Карталов, както и „Св. св. Кирил и Методий" (Живка Клинкова) с реж. Вера Петрова.
Проф. Пламен Павлов е сред радетелите за признаването на Велико Търново за историческа и духовна столица на България и е част от инициативния комитет, внесъл предложението в 44-о Народно събрание. За приносите си в проучването и популяризирането на българското минало е удостоен с редица награди, вкл. орден „Св. св. Кирил и Методий" (I степен). Книгата ще бъде представена на 10 декември в голямата зала на Община Велико Търново.