В Лесотехническия университет ще бъде открит паметен кът на лесовъда и писател Николай Хайтов

В Библиотечно-информационния център на Лесотехническия университет (ЛТУ) ще бъде открит паметен кът на лесовъда и писателя Николай Хайтов, съобщиха от екипа на висшето училище. Събитието е на 5 декември.
Поводът за това е 105 години от рождението на Николай Хайтов, а Лесотехническият университет не е случайно място за съхраняване и почитане на спомени за личността на големия писател, отбелязват от висшето училище.
Любовта към гората и природата насочват Николай Хайтов към лесовъдството и той завършва Лесотехническия университет през 1943 г. През 1944 г. е на стаж в Казанлък, а през 1947 г. е назначен в горско стопанство Персенк. През следващата година е преместен в Лисичевското горско, а от 1950 г. работи в горското на Сапарева баня.
Периодът 1950 – 1953 г. е тежък за младия горски. През 1953 г. отказва да изпълни нареждане за прикриване на незаконна сеч. За неизпълнение на тази „устна заповед“, Хайтов е отстранен от работа и е набеден за незаконно раздадена паднала дървесна маса на селяните от Сапарева баня за зимата, разказват от ЛТУ.
Интересното в този отрязък от живота му е отношението на селяните от Сапарева баня, обявили се в подкрепа на своя горски, при нарочно организирания „назидателен другарски съд“ в онези години. За това си преживяване Николай Хайтов ще напише: „Чудно нещо е това човешката доблест и аз имах удоволствието да я позная, при срещата си със селяните от Сапарево и Сапарева Баня!“ Краят на 1953 г. заварва Хайтов в село Радуил със заповед за дисциплинарно уволнение и заведено срещу него дело от неговите неприятели и завистници. То ще бъде спечелено от него след време, но го обрича на откъсване от любимата планина, припомнят от ЛТУ.
Съдбата очертава неговия кратък път в горското дело и му определя нова посока, свързана с писането. През 1957 г. дебютира в литературата с книгата „Съперници“. Творбите, с които влиза в българската литературна класика, са „Шумки от габър“ (1965 г.) и „Диви разкази“(1967 г.). Приказният и вълшебен свят на неговите „Диви разкази”, ражда едни от най-хубавите български филми по негови сценарии: „Мъжки времена“, „Краят на песента“, „Дърво без корен“, „Гола съвест“, „Изпит“ и най успешния български филм „Козият рог“.
Николай Хайтов е автор на 48 книги, 13 пиеси, 12 радио пиеси, 750 статии, рецензии. Участвал е в създаването на 35 научно популярни и 8 игрални филма. Негов е първият телевизионен сериал „Семейство Калинкови“ и най-гледаният телевизионен сериал „Капитан Петко войвода“.
През 1998 г. е приет за академик в Българска академия на науките. „Бодливата роза“ (1972 г.) е първата книга за опазване на българската природа, а книгата „Вълшебното огледало“ (1981 г.) е в защита на българския език, една от каузите на писателя. Акад. Николай Хайтов е родолюбец, осмислил живота си в полза на България. С поклонение и кортеж е ознаменувана неговата кончина през 2002 г.
Новият кът в ЛТУ е създаден с участието на сина на твореца -  арх. Здравец Хайтов, и с подкрепата на ректорското ръководство на Лесотехническия университет. /ПВ/