В Лом са открити крепостна стена, ровове и римски казарми от първи век след Христа и глинен под от 11-и век преди Христа


При археологически разкопки в квартал Калето в Лом, които завършиха в последните дни, на дълбочина около 7,5 метра, са открити стени и ровове на римски отбранителни съоръжения от първи век след Христа, съобщи за БТА ръководителят на разкопките гл. ас. д-р Владислав Живков от Националния археологически институт с музей при БАН.
С най-ранното римско присъствие се свързва крепостна стена, пред която се намират три рова. Те са част от лагер на римска военна част, настанила се тук през първата половина на I в. По-късно, върху тях е изграден нов лагер от втората половина на I в. От него е проучена постройка, за която се предполага че е била римска казарма за войници или конюшня. Размерите на тези казарми са дължина над 30 метра и широчина 10 метра. В северния край на постройката се намира по-малко помещение, което е служило за дом на офицер. В казармената постройка са открити множество вносни керамични съдове, основно от Южна Галия, бронзови предмети и монети. Този военен лагер е опожарен при военно нападение през 80-те години на първи век след Христа.
По онова време днешен Лом е бил граница на Римската империя с Дакия и укрепленията са служели за охрана на тази граница. През втори век римляните са завладели провинция Дакия и Лом престанал да бъде граница, но пък съществувал като вътрешно селище в империята и пристанище на река Дунав. През вековете крепостните стени са били разрушавани и изграждани отново няколко пъти при Първото българско царство, а също при Второто българско царство. По време на османското владичество тези стени са ограждали турската махала на Лом. Откритите при разкопките през тази година в Лом стени на отбранително съоръжение са рядко срещани в долен Дунав находки от първата половина на първи век след Христа, коментира Живков. 
От втори-трети век след Христа е открита и проучена керамична пещ, която е служила за изработка на качествени керамични съдове с червенолаково покритие. Тя е използвана по време, когато древното селище Алмус, сега Лом, отбелязва най-големия икономически и културен разцвет в античната епоха - втори и първата половина на трети век след Христа. Край него се е намирала и една от римските митници, а неговото пристанище е било основно в западната част на Долна Мизия. Съоръжението е запазено на място и експонирано.
При разкопките е открит и глинен под от 11-и век преди Христа със счупени парченца от съдове от онова време по него. Тази находка е още от края на късната бронзовата епоха и се смята, че е остатък от културата Балей-Орсоя, населявала тези места в онова далечно време. При изкопни работи около разширяването на болницата в Лом през 60-те години на миналия век е открита и друга находка от културата Балей-Орсоя – глинена урна с останки от починал тогава човек. Настоящото откритие е второ и свидетелства, че по онова време на мястото на днешен Лом е имало древно селище с прилежащ некропол, заяви Живков.
Археологът съобщи, че в квартал Калето в Лом археологически разкопки се правят от 1986 година до 1990 година, а след това от 2018 година до 2024 година без прекъсване всяко лято или есен. Първоначално ръководител е местният учен и археолог Валери Стоичков, а след смъртта наскоро му те са поети от Владислав Живков. 
При тези разкопки освен някогашни сгради и отбранителни съоръжения са открити много антични предмети – конски амуниции, украшения, кръстове, глинени съдове и т.н.. При разкопките само през тази година са открити около 400 находки, които ще постъпят във фонда на Историческия музей в Лом. 
Откритията при теренните проучвания дават възможност да се възстанови цялата история на днешен Лом през последните 20 века – как е бил организиран живота в селището и каква е била неговата защита срещу набези на врагове. Вижда се как през вековете Лом е бил разрушаван и построяван отново и колко различни племена и народи са обитавали селището в неговата дълга история, заяви Владислав Живков. 
От Община Лом казаха за БТА, че в Концепцията за интегрирани териториални инвестиции на територията на общините Лом, Димово и Оряхово е включен проектът на Община Лом „Повишаване на туристическата атрактивност на Северозападна България чрез проучване, разкриване, съхранение и популяризиране на Алмус - ранно и късноримски кастел” на стойност 6 600 000 лева. Общината очаква този проект да бъде финансиран заедно с два други проекта за популяризиране на културно-историческото наследство в другите две партньорски общини от Програмата за развитие на регионите 2021-2027 година. Поради това откритите при разкопките находки ще са важни за привличане на туристи в Лом.

Ямбол

За зареждащия ефект на срещите си в страната разказа проф. Петър Стоянович при представяне на мемоарната си книга в Ямбол

За зареждащия ефект на срещите си из страната, за откриването на толкова много хора, събрани в едни неподозирани „духовни гнезда”,...

Женева

Учени представиха планове за по-голям ускорител на частици, за да нищят загадките на физиката

Учени, работещи с най-големия ускорител на частици в света, представиха плановете за негов много по-голям наследник, който може съществено да...

Велико Търново

Невена Коканова успя да премине пътя си без излишна суета, каза авторът на биографичната ѝ книга Георги Тошев във Велико Търново

Невена Коканова - тази изключителна жена и актриса, успя да премине по пътя си без излишна суета, каза пред БТА...

София

В театър „Възраждане“ започнаха репетициите на „Обикновено чудо”

В театър „Възраждане“ започнаха репетициите на „Обикновено чудо”. Това е предстоящото заглавие в афиша ни, а творческата работа вече е...

Берлин

Германските актьори, които озвучават филми, изразиха безпокойство за работата си заради изкуствения интелект

Германските актьори, които озвучават филми, изразиха безпокойство от заплахата за кариерата им, свързана с изкуствения интелект, предаде ДПА. Дублажът е...

Велико Търново

Георги Тошев представи филм и биографична книга за Невена Коканова във Велико Търново, давайки старт на „Фоайе на книгата с автограф“

Журналистът Георги Тошев представи филм и биографична книга за Невена Коканова във Велико Търново, давайки старт на десетото издание на...