Старата ловешка кухня от 19-и и 20-и век ни разказва за кулинарните традиции на предците ни. От тогавашните рецепти научаваме за себе си, за това как са готвили нашите баби, с какви продукти, как са слагали трапезата, защото това е вид култура, каза в интервю за БТА председателят на сдружението „Ключ“ Димитрина Дренска.
Заедно с екипа на сдружението реализират проект „Ловчански вкус от старото огнище“, посветен на съхраняването и популяризирането на автентични кулинарни традиции от този край.
За целта са направили етнографски подбор и проучване на рецепти. Използвайки изданието на Регионалния исторически музей „Стара ловешка кухня“, в което има рецепти както от края на 19-и век, така и от втората половина на 20-и век, са подбрали десет ястия.
В отделни видеа показват как те могат да се приготвят и днес, разказвайки любопитни и малко известни факти от историята на Ловеч.
Рецептите готви ръководителят на проекта и кулинарен блогър Илиана Николова, която от 18 години изследва, съхранява и разпространява българската кухня.
„При заснемането на видеата и готвенето имахме и гости, които споделяха рецепти от тяхното детство. Също така разказваме за историята на Ловеч, като сме се опитали да съберем факти, които не са особено популярни за местата, където снимаме. С песни и танци се включиха и местни изпълнители“, заяви Илиана Николова и добави, че видеата са споделени в интернет канала на сдружението „Ключ“ в Ютюб.
Локациите на снимките и кулинарните демонстрации не са случайни. „Във видеата представяме Драсовата къща, Бароковата къща, разказваме как се е появила, на кой търговец е принадлежала, кога е построена, кога е изгоряла, кога е възстановена. Говорим за хората, които са живели вътре и всъщност това е разказ за Ловеч през кухнята“, посочи Дренска.
По думите ѝ от рецептите, събрани в книгата на музея, се вижда, че ловчалийките са отделяли дълго време за готвене. „Има рецепти, които се готвят цяла седмица. Например инжир баклавата с пепелявата вода, с подготовката, със заливането със захарен сироп, с престояването две денонощия отнема цяла седмица. Пълненият телешки език, за да се сготви, са необходими два дни. Значи ловчалийките са готвили дълго и бавно“, разказа Дренска.
Според нея ловчалията е разполагал с богат набор от продукти – плодове, зеленчуци, месо, риба, та дори и с октопод.
„През 1897 година е имало франзели в Ловеч, които са се използвали в кухнята. Масово в рецептите е имало ориз, както и телешки езици, морски риби. Ловчалиите са пътували. Във Франция са видели франзелата, донесли са рецептата и веднага са започнали да я правят в кухните и фурните. От Одеса и Букурещ взимат морските продукти. Затова приготвяхме рецептите в старите къщи във „Вароша“, където са живеели търговците, които са пътували, където техните дъщери и съпруги са готвили“, добави Дренска.
По думите ѝ ловчалиите не са готвили с много подправки. Използвали са това, което има в градината – черен пипер, червен пипер, джоджен, девесил, чубрица.
През 20-и век ловешката кухня се променя, като стъпва основно на местните продукти, които са се произвеждали. Такива са пирянки тиквички на фурна, пресни пълнени чушки с боб и ориз, пиле с фиде, печена кокошка с ориз и домашна юфка, агнешката чорба от дреболийки без застройка и с домати, дурдорма – плодова напитка от портокали.
В ловешката кухня основно място е имало месото. „Ако надникнем в селата обаче, ще видим доста постни рецепти. Имало е бедни години и това няма как да не се отрази на кухнята. Има рецепти за различни каши. Яли са естествени продукти. Нямали са хладилници, буркани. Яде се според сезона, това, което има в момента, което расте в градината, което си е отгледал, което блее в кошарата“, разказа Николова.
Нейната цел, а и на проекта „Ловчански вкус от старото огнище“, е старата ловешка кухня да се пресъздаде със съвременните средства и да стане достояние на повече хора.
По думите ѝ част от рецептите присъстват и днес в кухнята на съвременната домакиня, като пълнени чушки с най-различни продукти – боб, ориз, орехи, месо, яйце, извара, както и постно прясно зеле, зелен боб.
„Хората се връщат към минали традиции. Естествената ферментация е изключително актуална днес. Има много групи в социалните мрежи, в които хората си споделят какво правят и какво знаят от своите баби и майки.“
Затова и заключителното събитие по проекта е кулинарна изложба, която ще бъде разположена пред Ловчанското читалище „Наука – 1870 г.“ на 11 септември.
В нея всеки предварително записал се гражданин може да представи свое ястие, като са определени шест категории: традиционно ловешко ястие, съвременна ловешка кухня, домашни туршии и зимнина, домашни сладка, конфитюри и мармалади, домашни печива, както и традиционни и съвременни домашни десерти.
По време на събитието ще бъдат представени откъси от видеата, а концерт ще изнесат местните изпълнители и танцьори, участвали в тях.
Идеята на организаторите е дейностите за съхраняване на старата българска кухня да не спрат дотук. Много хора са откликнали на призива им да споделят стари рецепти с тях, които ще публикуват в книга.
Проектът „Ловчански вкус от старото огнище“ на сдружението „Ключ“ се осъществява с финансовата подкрепа на Националния фонд „Култура“. Финансирането е по програма „Културно наследство“. Партньори в реализацията са Регионалният исторически музей – Ловеч, Община Ловеч, Ловчанското читалище „Наука – 1870 г.“ и сдружението „Екомисия 21 век“ – Ловеч.