В Ловешко разкрива тайните си светилище на седем хиляди години, оградено с обреден ров

Ямно светилище на седем хиляди години, оградено с обреден ров, е разкрито и проучено по бъдещото трасе на автомагистрала „Хемус“, между селата Дойренци и Дренов в Ловешко.
Археологическият паметник датира от прехода на неолита към халколита, което е повече от 2000 години преди началото на Египетската цивилизация. Това съобщи в интервю за БТА акад. проф. Васил Николов от Националния археологически институт и музей на Българската академия на науките. Той и главен асистент д-р Галина Самичкова от същия институт ръководят разкопките, които са започнали преди две години със сондажи. След прекъсване, през май тази година отново е подновена работата на един най-големите археологически обекти в тази част на магистралата. Той е дълъг около 740 метра и широк над 70 метра. 
В светилището са разкрити 40 обредни ями
Ширината на светилището е около 196 метра, дължината му е още по-голяма, но остава в непроучван терен. В него са разкрити 40 обредни ями, добави академикът.
„Това светилище на около 7000 години е на най-ранните земеделци и скотовъдци в българските земи - хора, които са произвеждали храна, уседнали са в селища със стабилни къщи и вече много усилено се грижели за плодородието на нивите си. Именно към това е била насочена обредността, практикувана в ямното светилище“, посочи акад. Николов.
По думите му за съвременния човек, е трудно да разбере мисленето на хората отпреди 7000 години, но за тях това е била изключително важна дейност за добива на повече жито, за плодородие на животните и в семейството. Първоначално обредите за плодородие са се правили край селищата, но през следващите столетия тези дейности излизат извън тях, извършват се на най-плодородните земи. 
„Това е един такъв пример, няма друго такова светилище, открито в днешна Северна България, на което да сме хванали точно обредния ров, който ограничава свещена площ. Свещеното място, на което хората са правили такива обреди, е било винаги до извор“, обясни академикът. 
Това е времето на първата европейска цивилизация
Културата, която представят тези хора, е добре проучена в днешните български земи. Това е времето на първата европейска цивилизация. „Шесто и пето хилядолетие преди Христа са златните хилядолетия на днешните български земи. Това светилище е именно в средата на този период. Хората, които са го създали и използвали, са двигателят на културата в Европа, тук, в днешните български земи са корените на европейската цивилизация. Именно тази богата обредност, която ние регистрираме, е доказателство и в това отношение“, каза още акад. Николов.
В светилището са разкрити и скелетни човешки останки, които са положени в пълнежа на рова, който огражда светилището. Каква е била точно ролята им, подлежи на допълнителни изследвания и тълкуване. 
„На място открихме три черепа един до друг с костни останки от един скелет, на друго - останки от скелет без череп, а на следващо - череп с малко скелетни останки. Всички са на млади хора и са били препогребани в рова. Най-възрастният индивид, който сме намерили пак в рова, е почти изцяло запазен в свито положение. Черепът е много важен в религиозно-митологичната система на древните земеделци. Тази обредност, която за пръв път регистрираме по Долния Дунав, подлежи на много анализи и заключения“, заяви археологът. 
На място в рова и в обредните ями са намерени и останки от натрошени керамични съдове. Хората извършват жертвоприношение - колят животно, приготвят храна за обща трапеза на роднините, но част от нея влиза в обредната яма, която символизира утробата на богинята Майка. Поставят тази храна с молбата богинята до умножи това, което получава в утробата си и да роди новата реколта на полето, новите поколения. 
Светилището е използвано не само от жителите на едно село, а от целия район. „Това е общност от хора, които заедно извършват ритуалите, защото те са в силна социална връзка и свещеното им място ги обединява“, добави акад. Васил Николов.  
По думите му екипът ще подготви цялостна документация с много рисунки, чертежи, фотографии и по-късно данните от проучването на светилището ще бъдат публикувани в монографичен научен труд.