В международното изследване PISA 2025 се включиха 91 държави и региони, и в него участваха над 760 000 ученици. Те винаги са на възраст между 15 години и три месеца, и 16 години и два месеца, като са в края на задължителното си образование. Всяко издание на PISA се фокусира върху три основни области - природните науки, четенето и математиката. Не се изследва предметното знание, а доколко учениците успяват да претворят наученото в училище в реалния живот, каза на пресконференция в Министерството на образованието и науката Калин Баев - национален координатор за PISA за България.
Министерството на образованието и науката представи днес данните за България от PISA 2025, основните изводи от тях и следващите стъпки за подобряване на образователните резултати.
PISA оценява способността на учениците да прилагат знанията и уменията си в реални ситуации в три ключови области - природни науки, четене и математика. В този цикъл водеща област е природонаучната грамотност.
Международното изследване се провежда от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Калин Баев обясни, че националната извадка за България е направена по строгите стандарти на ОИСР и 6830 ученици са попълнили теста. Те представляват близо 58 000 свои съученици от цялата страна. Включили са се 211 училища в това проучване и те са различни по вид на подготовка, по големина и по населено място. Изследването е със скала със седем равнища.
Баев представи данните за България и съобщи, че нашите ученици по природни науки имат 421 точки, по четене - 387 точки, а по математика - 405 точки. Той уточни, че в областта на природните науки се проследява доколко ученикът може да обясни природно явление, може да използва научни инструменти и доколко може да оцени информацията, и да я приложи. Учениците в България се позиционират на равнище 2 и това е над базовото ниво за функционална грамотност, като означава, че могат да обяснят познато природно явление по сравнително прост начин.
По четене България отбелязва ново понижаване на резултатите, както е в световен мащаб и при страните от ОИСР, и учениците трябва да намерят информация, да разберат текста и да използват прочетеното, каза Калин Баев. По думите му тези 387 точки на нашите ученици ги позиционират под ниво 2 или под равнището на базова функционална грамотност. Това означава, че учениците ни се затрудняват при критичното мислене и при възможността да се задълбочат в даден текст, каза той.
По математика нашите ученици показват 405 точки, а основната теза на PISA е, че ученикът трябва да се сблъска с реална ситуация от живота, да я преведе на математически език, да приложи математически средства, за да я реши. Тук отново сме с малко над базовото ниво на функционална грамотност, но учениците ни показват, че могат да решават задачи от училище, но се затрудняват от това, че трябва да ги приложат в реалния живот, отбеляза Калин Баев.
Д-р Георги Стайков от Института по образованието към МОН също представи данни от изследването. Той съобщи, че 60 процента от българските ученици са искрено любопитни, 50 процента не се отказват при трудни задачи, 56 процента са с нагласа за развитие, 47 процента си задават въпроси, 73 процента търсят подкрепа от учител и 74 процента - от съученик.
Стайков отбеляза, че резултатите на учениците ни зависят и от семейната среда, както и от това дали родителите ги питат всеки ден какво са правили в училище.