В моноспектакъла актьорът може да се изразява различно и да покаже своите възможности, смята Христо Мутафчиев

По-големият брой на поставените у нас моноспектакли се обяснява с желанието на актьорите да се изразяват по различен начин, да се отделят от общата група и да покажат своите възможности, смята актьорът Христо Мутафчиев, който гостува на театралния фестивал „Варненско лято“ с постановката „Боже мой“ от Теа Денолюбова, с режисьор Стоян Радев. Мутафчиев смята, че друга причина за наличието на повече самостоятелни изяви на българските артисти напоследък е появата на хубави текстове.
Пиесата „Боже мой“ е написана от Денолюбова по романа „Жажда“ на Амели Нотомб. Предложение за адаптацията дава самият актьор, който е много впечатлен от книгата. Възлагат режисурата на Стоян Радев, с когото Мутафчиев прави и „Плач на ангел“.  
Решението им за постановката е героят, който се представя за Исус Христос, да не бъде дидактичен и нравоучителен в изразяването, а да бъде откровен и да предизвика разговор с публиката. Според актьора това е постигнато, защото след представленията зрители споделят усещане за близост с героя. Действието се развива в бар, което допълнително скъсява дистанцията между тях и персонажа. Според Мутафчиев не мястото обаче има значение, защото Христос може да е навсякъде, а какво той иска да каже на хората.
Специално подчертана в пиесата е връзката между Христос и Юда, която според артиста е приятелска, а не просто отношение между учител и ученик. От такава гледна точка, когато простиш предателството на приятел, това означава, че си направил нещо, което те удовлетворява, нещо важно и значимо, смята той.
Пиесата е дебют в театъра за младата авторка Теа Денолюбова, която познава Христо Мутафчиев от дете. Тя издава първата си стихосбирка -„Сложи ме на пауза“, когато е на 16 г., а малко след това публикува и „Боян“. Казва, че писането е било за нея стълба за спасение.
Режисьорът Стоян Радев я насърчава да интерпретира съвсем свободно романа „Жажда“ и да създаде драматургия, в която да каже това което самата тя иска. Авторката признава, че никога преди това не е писала текст, в чиято основа стоят мислите на друг човек и това за нея е било „упражнение по его“. С „Боже мой“ е трябвало да се научи да позволява на другите да играят с нейните думи, да ги включат в техния живот, споделя тя и добавя, че писането е било улеснено заради това, че е имала предвид конкретен актьор, който да изиграе ролята. По думите й драмата за героя е, че е бил лишен от това да усети величието на всичко земно, което ние с пренебрежение наричаме ежедневие.
Тази вечер спектакълът „Боже мой“ има второ представление във Фестивалния и конгресен център във Варна.