По време на лекцията беше разгледана еволюцията на канадското законодателство след Втората световна война, посветено на здравеопазването и безопасността на труда на работното място. Отбелязан бе фактът, че Канада винаги е следвала европейския опит и практики в тази насока. Посочена беше и ролята на Джеймс Хам, който в периода 1974 – 1976 оглавява канадската Кралска комисия по здравеопазването и безопасността на труда в мините и изследването и последващото прилагане на британските политики и законодателството от ерата преди Маргарет Тачър.
Проф. Галина отбеляза също така, че усилията на Кралската комисия, ръководена от Джеймс Хам, с когото той е работил непосредствено в 70 и 80-те години на XX век, са довели до въвеждането на „Вътрешна система на отговорност“ (ВСО) в Канада, според която работниците и служителите получават следните три права: 1. Правото да знаят, т.е. да са информирани по отношение условията на труд; 2. Правото да участват в процесите по управление на здравословните условия на труд и здравеоопазване на работното място; 3. Правото да откзват работа, която не е бeзопасна. Посочена бе, че за по-нататъшното развитие на тази система са допринесли и законодателството и съответните директиви на Европейския съюз, както и законодателството на САЩ, Австралия и Нова Зеландия, които споделят сходни подходи. Тук бе разгледано и въздействието на изследванията и трансфера на норми и нормативни похвати на канадски изследовател и експерт в здравеопазването и безопасността на работното място Робенс. Отбелязано беше, че един от съществените успехи на така създадената регулаторна нормативна рамка е практичеки снижаването до нула на смъртните случаи при трудовите злополуки в Канада в периода 2023 – 2024 г.
Като все още стоящи неразрешени проблеми в сферата на здравеопазнването и безопасността на работното място в Канада проф. Пол Галина отбеляза: 1. Недостатъчното докладване на трудовите заболявание (особено забаявнето в предоставянето на данни, липсата на достатъчно епидемиологични данни, както и липсата на достатъчно разбиране за причинно-спедствената връзка при раковите заболявания); 2. По отношения на стреса – как следва да се диагностицира и как следва да се установява причинно следствената връзка с работното място; 3. Здравеопазването и безопасните условия на труд при лицата със специфични трудови взимоотношения: лицата, работещи на непълно работно време; лицата, работещи през агенции – трудови посредници, самонаетите лица; лицата, работещи на граждански договор; временните чуждестранни работници и пр. Посочено беше също така, че съществуващата регулаторна рамка в Канада в никакъв случай не следва да се разглежда като достатъчна и че едно от съществените предизвикателства е придвижването на Ръководствата на фирмите от организациите от чисто формални и административен подход към здравеоопазването и безопасността на труда на работното място към разработването на съответната организационна култура.
Академичният екип на МВБУ
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Международното висше бизнес училище)