Жените са имигрантки в САЩ - Чиа е авторка на пътеписи, Зикора е юристка, Омелогор е работила в банка, но в САЩ е студентка. Кадиату е камериерка в хотел. Първите три са нигерийки, а Кадиату е гвинейка.
"Това, което ме интересува, е дали мечтите на една жена, са наистина нейни... И до каква степен обществото й ги е продиктувало", обяснява Чимаманда Нгози Адичи пред АФП. "Светът остава потиснически за жените, те са съдени по-строго, когато се осмелят да бъдат егоисти, да имат амбиции."
Убедени, че знаят какво искат от живота и любовта, четири жени започват да се съмняват, когато се прокрадва страхът от пропуснатите възможности. Те се борят със забраните, с цвета на кожата си, но приятелската им група е доста ведра.
"Жените са възпитавани да гледат на другите като на съпернички. И когато една жена направи избор да обича и подкрепя друга жена, това е бунт", казва авторката на "Всички трябва да сме феминистки". Вдъхновен от една конференция през 2012 г., този манифест оттогава е гледан милиони пъти в YouTube и дори е използван от певицата Бионсе в хита й Flawless.
И все пак Чимаманда Нгози Адичи енергично отхвърля прилагателното "феминистка", когато се отнася до нейното творчество: "Не се възприемам като феминистка писателка, възприемам се като писателка, а също така съм и феминистка", казва тя.
"Проблемът с етикетите е, че те са ограничаващи. С тях четем историите през лупата на идеологията. Книгите понякога трябва да противоречат на идеологията. Защото животът е такъв. Всички ние сме пълни с противоречия", обяснява писателката.
Чимаманда Нгози Адичи е на 47 години. Книгите й са преведени на повече от 50 езика. Тя е лауреат на британската награда "Ориндж" за "Половин жълто слънце" (2006), втория й роман, и на наградата на Националното дружество на литературните критици в САЩ за "Американа" (2013). Чимаманда Нгози Адичи признава, че през последните години е преживяла кошмара на всеки писател - празната страница.
Смъртта на майка й през 2021 г., само няколко месеца след тази на баща й, до известна степен са я накарали да започне да пише отново, за да не "полудее напълно от скръб".
"Тази книга е много по-различна от всичко, което съм правила досега, защото аз съм друг човек. Това е първият ми роман като майка и като сирак", обяснява писателката. "Изреченията ми са по-дълги, не съм толкова предпазлива и съм по-способна да оценя поетичността на езика".
Чимаманда Нгози Адичи е родена и израснала в университетски кампус в Южна Нигерия, където баща е бил професор по статистика. Сега тя живее в Мериленд, САЩ, и Лагос, нигерийската икономическа столица.