В писането намирам свобода, защото ми позволява да говоря за теми, които са скъпи за мен, каза френската писателка Летисия Коломбани

В писането намирам свобода, защото ми позволява да говоря за теми, които са скъпи за мен. Такива са темите, засягащи мястото на жените в съвремието ни. Това каза френската писателка и режисьорка Летисия Коломбани, която тази вечер беше специален гост на четвъртото издание на инициативата „Нощи на четенето", организирано от Нов български университет (НБУ), Френския институт в България и издателство „Прозорец“.
Френската авторка взе участие в литературна вечер в зала „Славейков“ на Френския институт в България, където модератор на срещата беше Надежда Московска. Събитието се проведе с превод от френски на български. Основна тема при разговора с писателката беше нейният роман „Плитката", който е преведен на български и на повече от 40 езика. През 2023 г. излиза и филм по романа, на който Коломбани е режисьор и сценарист.
„Не мога да пиша за неща, които не ме вълнуват. Не мога да пиша за истории, които не ме докосват дълбоко. „Плитката" е роман, който всъщност ме представлява. Чрез него отдавам чест и поклонение пред образованието", каза писателката.
„Желанието ми да напиша тази книга дойде от едно събитие, което се случи в личния ми живот. Една от моите близки приятелки се разболя от рак на 35 години. Преди да започне лечението си - химиотерапията, тя ме помоли да я придружа, за да си избере перука. Това беше един много силен, много емоционален момент за мен. Тогава моята приятелка се спря на естествената коса, но коса от индийски произход. Този детайл беше изключително интересен за мен, защото аз вече бях посещавала Индия и винаги съм изпитвала интерес към нейната култура. Затова исках да разкажа история, която ще извлича своето начало от Индия и по този начин ще проследя пътя на косата до Западна Европа и съответно до моята приятелка", разказа Летисия Коломбани.
Тя допълни, че идеята й да създаде персонаж, който изработва перуките, отново е била вдъхновена от опита й с нейна приятелка, която също е избирала перука за себе си. 
„Започнах да търся информация и разбрах, че в Сицилия съществуват ателиетата за изработване на перуки, които работят по стара традиция. Имах възможност да посетя някои от тези ателиета и да наблюдавам работничките, докато произвеждат перуки. Тогава се припознах в техния занаят, защото намерих, че тяхната професия, техният занаят е също толкова самотен, колкото този на един автор, на един писател. Tой също понякога прави поправки и му се налага да си преразглежда нещата", обясни авторката. 
Коломбани разтълкува и заглавието на своя роман и каза, че „идеята за заглавието дойде съвсем в края на писането на моя роман, точно преди да го дам на издателството".
„Преди това разполагах с друго работно заглавие, но моята издателка ми предложи да кръстим романа „Плитката". Аз бях сложила определението за плитка още в началото на романа, но да го поставя като заглавие ми изглеждаше прекалено просто, прекалено очевидно, но все пак реших да се доверя на моята издателка, защото в идеята за плитката има три основни елемента. На първо място плитката е отражение на структурата на романа и трите истории на трите жени, които се преплитат една в друга. На второ място, плитката прави връзката с женственото - плитката като символ на жената. На трето място, плитката може да бъде интерпретирана и като символ на връзката - на онези връзки, които ни свързват с останалите, били те видими или невидими", отбеляза Коломбани.
Тя допълни, че „плитката не на последно място прави връзка и с предишните ми романи, които също изследват връзките между хората". 
Летисия Коломбани направи паралел със своя предишен роман „Хвърчилото", като посочи, че „има силна връзка между двата романа, защото „Хвърчилото" всъщност разказва и е продължението на първата част на романа „Плитката".
„Това, което силно повлия при написването на романа, при пътуването ми в Индия, беше една забележителна среща с френски преподавател, основател на училище в Раджастан, където живее малцинство, наричано „недокосваните", т.е. хора, които не бива да бъдат докосвани. Тази среща беше изключително важна за мен, защото ми позволи да се срещна с деца, които не можеха нито да четат, нито да пишат, но имаха желание да научат повече, имаха жажда за знания", разказа още Коломбани.
Тя отбеляза, че след като романът е придобил изключителен успех, „много продуценти се свързваха с мен, за да екранизираме книгата, но аз им казах, че ако ще направим от книгата филм, аз няма да правя никакви отстъпки от историята".
„Продуцентите се съгласиха с мен, подкрепиха ме и ми дадоха пълна свобода, за да съчиня сценарий. Две години след публикуването на романа започнахме да работим върху сценарий на филма и интересното беше, че връщането към това, което бях написала, всъщност ми позволи да се задълбоча още повече в историята", посочи Коломбани.
„През екранизацията успях да дам лице на книгата, успях да я изпълня с душевност", каза още авторката.
В края на литературната среща Летисия Коломбани обяви, че през май т.г. предстои да излезе новата й книга „Безкраен ден", която отново засяга темата с лишаването на жените от права. „Основна тема в книгата е една световна стачка на жените", обясни Коломбани.
„Вярвам, че борбата за равноправие е от съществено значение, защото за мен справедливият свят е светът, в който има равноправие. Чувствителна съм на тези теми от позицията на жена и жена, която има дъщеря. За мен, ако утре жените по света спрат всякаква дейност, то светът ще спре", каза в обобщение Летисия Коломбани.
БТА припомня, че на 22 януари от 12:00 ч. ще се проведе среща с Летисия Коломбани, отворена за учениците, участващи в „Предизвикателство четене `2026“. Модератор ще бъде Матиас Фавро. В същия ден от 18:00 ч. програмата на Нощите на четенето продължава с литературна дискусия „Кинороман“ около романа „Нежна песен“ на Лейла Слимани и неговата филмова адаптация в медиатеката на Френския институт в София. Водещи на разговора са Радосвета Кръстанова, Магдалена Божкова и Васил Димитров.
Прожекция на филма „Плитката“ ще се състои на същия ден от 18:30 ч. в зала „Славейков“ на Френския институт, в оригинална версия със субтитри на български език.