В прозата си Владимир Левчев работи с реалиите на съня и прави така, че сенките да стават светли, каза литературният критик Митко Новков

В прозата си Владимир Левчев работи с реалиите на съня и прави така, че сенките да стават светли. Това каза литературният критик Митко Новков на днешната среща с писателя Владимир Левчев, която се състоя в литературен клуб „Перото“. Събитието бе част от откриването на пролетното издание на ,,Салона на изкуствата" в Националния дворец на културата (НДК).
В рамките на днешната среща с писателя публиката се запозна със стихосбирката му „География на съня“ на издателство „7 лъча“, както и с романа „Тази сянка под червената скала“, издаден от „Ерго“.
„Говорил съм за книгите на Владо, разбира се и за поетичните му книги, а напоследък - много за романа „Тази сянка под червената скала“, покрай който в главата ми се роди една питанка - едно нещо, за което досега не си бях давал сметка. Не съм сигурен някой друг дали си е давал. Има една авторка - изследователка на българската литература, която прави интервюта с поетите на 80-те и 90-те, Боряна Владимирова. В разговор с Владимир Левчев, тя много настояваше, обикаляше, говореше за неговата поетика на съня. Много е вярно това наблюдение, много е точно, но има нещо някак важно, странно, особено, някак извън пътя - сънят и сянката да не бъдат толкова успоредни и да не се пресичат в далечината, ами да се съберат“, каза още Митко Новков.
Той обясни, че „в прозата на Владо има една сянка, която е много важна и е съществена, това е сянката на Евредика. Евредика, която е като сянка следва Орфей, за да се превърне в плът, в материя, в тяло. И какво се получава обаче? Орфей, който по някакъв начин се усъмнява в това дали сянката върви след него, се обръща и край. Евредика си остава сянка, връща се в царството на сенките.“
„Творчеството на Владимир Левчев, със съня в поезията и в сенките, в прозата, се опитва тоя коридор, по който върви Евредика и по който стъпва безшумно като сянка, да бъде изминат, преодолян, да се превърне сянката в реалност - от нищо да стане нещо. Тези неща могат да се получат сънувани“, добави още той.
„Сенките в прозата на Владимир Левчев, в неговия роман, където също има много сенки, се превръщат в истина в рамките на съня. Владимир Левчев е поет, който работи с реалиите на съня и прави така, че сенките да станат светли, истински и ние да се здрависаме с тази сянка и да я приемем. И приемайки я, да се оцелостим, да станем изпълнени. Творчеството на Владимир Левчев ни изпълва“, посочи литературният критик.
„Тази вечер сме се събрали, за да поговорим за и със един изключителен поет, писател, преводач, преподавател, общественик, издател... толкова много неща е бил през годините Владимир Левчев.“ Така представи Левчев експертът в областта на книгоиздаването, мениджмънта, литературата и медиите Светлозар Желев, който беше водещ на днешната среща.
 „Вече не знам колко години се познаваме. Разбира се, събра ни литературата. Това събиране прерастна в дългогодишно приятелство и огромно уважение от моя страна към всичко, което прави Владо през годините. Имал съм удоволствието да представям много различни негови произведения - и поезия, и проза, и превод“, разказа още Желев. 
Той посочи, че за него, „като издател и като читател на романите и поезията на Владимир Левчев, винаги всяка среща с всяка нова книга на Владо е била откровение по един или друг начин“. Той каза, че „Американска цикада“ е едно любимите му стихотворения.
В рамките на днешната среща разговор авторът на „География на съня“ и „Тази сянка под червената скала“ Владимир Левчев разгледа темата за паметта от миналото до днес, както и темата за навлизането на изкуствения интелект.
Тема на разговор беше и работата на Левчев като двуезичен автор. „Аз, освен, че съм завършил английска гимназия, живях в Америка 13 години, където имам издадени четири книги. Аз пишех на български главно, пишех и много неща на английски, например, когато самолетите се разбиха на 11 септември в Световния търговски център, но повечето ми неща са си на български и честно казано, стигнах до извода, че за да пише един автор на друг език, той трябва да е добър в т.нар. target language, каза Левчев.
Той посочи, че в днешно време всеки може да пише на друг език, „бил той английски като основен... в днешно време може да ти помогне и Google Translate и изкуственият интелект“.
„Наскоро писах на Chat GPT да ми напише сонет за Тодоровден. За 5 секунди имах перфектен шекспиров сонет с пълни линии и с някои метафори, които си бяха клишета - светла звезда в черна нощ... обаче си беше поезия, а не просто текстче от събрани думи. Така че в това отношение, нямаме проблем с превода в днешно време“, коментира Левчев.
В края на днешната среща Владимир Левчев прочете свои стихотворения, сред които „Кой сънува моя живот“, „Човекът и сянката“, „Сам на улицата“, „Снегът и ябълката“ и др.
Владимир Левчев е роден на 17 октомври 1957 г. Завършва Художествената академия в София. Работи като редактор и преводач в изд. “Народна култура”. От началото на 1989 г. издава самиздатското списание “Глас”. През 1991 г. става съосновател и зам.- главен редактор на “Литературен вестник”. През 1994 г. заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия и преподава там до 2007 г.
След завръщането си от САЩ преподава литература и писане в Американския университет в Благоевград.
Левчев има 23 стихосбирки, четири романа, две студии и сборници с есета, публикувани в България, пет книги в САЩ, една в Италия, една в Румъния и две в Северна Македония. Превеждан е на 17 езика. Превеждал е на български Т. С. Елиът, Алън Гинзбърг и др. Последните му книги са “География на съня” (поезия) и “Тази сянка под червената скала” (роман).
/ЕМС/