В първата неделя на Великия пост Светата Църква е определила да се празнува "Тържество на Православието", каза патриарх Даниил

В първата неделя на Великия пост Светата Църква е определила да се празнува празникът "Тържество на Православието" и по този начин да се възвести победата на православната вяра над всички заблуждения, които са смущавали Църквата. Това каза българският патриарх и Софийски митрополит Даниил в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, където днес възглави тържественото богослужение в съслужение с епископи на Българската православна църква.
Патриархът припомни, че празникът е установен през 842–843 г. след дългогодишните иконоборчески смутове във Византия, започнали през VIII век при управлението на император Лъв III Исавър. Тогава, по думите му, били предприети гонения срещу защитниците на светите икони, а почитането им било забранено. Сред пострадалите били патриарх Методий I Константинополски, както и множество изповедници и монаси.
„Можем да разберем радостта на Църквата, когато след близо 120 години смутове и страдания иконопочитанието е окончателно възстановено“, посочи патриарх Даниил. Той отбеляза, че решаващо значение има Седмият вселенски събор в Никея през 787 г., а окончателното утвърждаване на празника става при императрица Теодора, съпруга на император Теофил.
В словото си предстоятелят на Българската православна църква направи паралел между иконоборческите гонения във Византия и разрушаването на храмове и поругаването на светини по време на болшевишката революция в Русия. „Свещените изображения освещават пространството и ни възвеждат към първообраза, към самия Господ Иисус Христос“, подчерта той.
Патриархът припомни богословското основание за почитането на иконите – въплъщението на Божия Син, чрез което невидимият Бог става видим за човеците. Той се позова и на примери от Стария Завет, когато по Божия повеля били изобразявани херувими в скинията.
В словото бе засегната и темата за съвременните предизвикателства пред вярата. Патриарх Даниил отбеляза, че и днес съществуват отричания на иконопочитанието, както и разпространение на учения и практики, несъвместими с православната вяра – включително окултизъм и гадания. Той подчерта, че Църквата ясно се разграничава от подобни практики.
В края на богослужението патриархът отправи благослов към вярващите с пожелание да пазят истинската вяра, да живеят в покаяние и смирение и да вървят по пътя, посочен от Христос и светите отци.
След богослужението бе отслужен молебен, в който всички се помолиха за църковното единство и за спасението на всеки един човек. „Нека не се фокусираме само върху анатемите, които се произнасят, а върху грижата на църквата, която най-напред се моли за онези, които се колебаят, които има опасност да се отклонят, и за онези, които са се отклонили от църквата, и да престанат раздорите и разделенията в нея. За да може с едни уста и с едни ръце да прославяме Бога вовеки“, каза патриархът.
„Честит и благословен празник! Нека Бог укрепява всички ни“, каза в заключение патриарх Даниил.
След литургията и молебена бе извършено литийно шествие със свети икони и мощи около катедралата.
Православна неделя се нарича първата неделя от Великия пост, когато се припомня едно от най-важните събития в живота на Църквата: възстановяването на почитта към светите икони. Това станало през 843 г. със съдействието на императрицата света Теодора. Преди това повече от сто години християните били разделени от спорове за почитането на свещените изображения (основно икони).