В първата си постановка на бургаска сцена режисьорът Николай Йорданов използва "Илюзията", за да сблъска няколко реалности

"Илюзията“ е представление, което е за илюзията на театъра, но през тази провокация насочва погледа към по-екзистенциални теми. Така режисьорът Николай Йорданов коментира пиесата по класическия текст на Пиер Корней, който  адаптира и поставя в първото си гостуване на бургаска сцена. Днес заедно с част от екипа той представи детайли около спектакъла на пресконференция в Драматичен театър „Адриана Будевска“ преди премиерата на 27 октомври. 
„Харесвам този текст от много време. Още когато го четох като студент, ми хареса идеята, че се преплитат няколко реалности и действителности вътре в него. За жалост, ако започна да говоря, ще издам много от изненадите в сюжетната линия, които ще са интересни за зрителя, докато го гледат“, каза Николай Йорданов.
По думите му онова, което го привлича в текста и интерпретацията, през която го пречупва, е чуденето кое е всъщност илюзионното в него. „Самият текст говори за илюзионността на театъра, за това, че имаш една реалност пред теб, която се случва на условности, която предполага различни неща, които са отвъд теб и отвъд човешкото. Започнах през тази провокация, но го завъртях към малко по-екзистенциални идеи за илюзията – за лицето, за човека, за Аз-а“, каза още той.
Режисьорът обясни, че в своя поглед към пиесата се опитва да търси илюзията, която всеки сам изгражда за себе си. „Когато се погледна в едно огледало, когато говоря за себе си и за моите идеи, моите мечти, какво е всъщност това? Това аз ли съм или е натрупване от няколко различни неща? В кой момент се размивам аз като Аз и в кой момент се проявява някаква идея за Аз – идея за перфектното, идея за някой, който много бих искал да бъда, но де факто не съм. Цялото нещо, през което ние вървим, е да видим докъде издържа тази идея за утопичното в човека“, заяви Йорданов. По думите му пиесата разглежда въпроса докъде издържа тази деформация и в кой момент се случва сблъсъкът между атрофирането на идеята и нейното реално осъществяване – и случва ли се изобщо.
Макар текстът да е бароков, действието в представлението няма конкретно време или епоха, а се развива в по-условна среда – „някакво фантасмагорично време“, уточни Йорданов. Визията на спектакъла обаче съзнателно стъпва върху бароковия произход на пиесата чрез тежки костюми с крайно изразени форми. „Говорим за време, когато човешката форма се изкривява с корсети, големи кринолини. Те някак репресират човешкото, за да създадат някакви полунереални извънземни срещу това“, коментира той.
Автор на сценографията и костюмите е Давид Илчев. „Това, с което него обсъдихме, е да създадем барокова мода, но интерпретирана през съвременни форми. В сценография използваме едно голямо кубче, върху което поставяме филтър, така че когато е светнато отвън е огледално, а когато светлината се пусне вътре – става прозрачно и се вижда вътрешността му. Така успяхме да пресъздадем идеята си за сцена в сцената на сцената. По този начин постепенно навлизаме и в пластовете на сюжета, които се редуват. Има и пътека, която навлиза в пространството на публиката и всъщност блокира първите три реда“, поясни режисьорът.
Музиката е дело на Давид Кокончев, с когото Йорданов работи за пореден път. „С него имаме вече изграден работен език и се разбираме много добре. Мисля, че работата му е много яка“, допълни той.
„Самият Корней определя „Илюзията“ като странно чудовище, защото е амалгама от много различни неща, опитвайки се да е едновременно сатира, комедия, гротеска, любовна драма, но да има и трагедия и социален коментар. Именно затова и работата с него е сложна. Трудно е да пресъздадеш цялото това нещо и трябва да се навърже някаква линия. В този процес се разделяме с някои части от текста, други – добавяме. В крайна сметка това е част от работата в театъра. Отиваш с една идея, която се оказва илюзия и трябва да мислиш наново“, каза още Николай Йорданов.
За него театърът е симбиотично изкуство, в което съвкупността от актьори, музика, сценография и костюми трябва да създава усещането, че без всеки един от тези елементи спектакълът не може. „Тогава имаме работещ творчески механизъм – като генератор“, отбеляза режисьорът. „Не казвам, че го правим за публиката, но срещата между двете инстанции според мен е най-важна, защото там се случват процесите“, допълни той.
Актьорът Добромир Цветков разказа, че репетициите на "Илюзията" са започнали преди четири месеца, което им е дало време да експериментират. „Тъй като не бяхме притиснати от времето, успяхме да напипаме посока, която предстои да разберем дали ще импонира на публиката“, каза той. Цветков играе ролята на слугата Клендор. „Радвам се, че имах възможност да работя по подобен сериозен текст и че млад човек като режисьора Николай Йорданов е избрал да прави това, вместо някоя булевардна пиеса“, добави актьорът. На въпрос за илюзиите, които са се разбили или появили по време на престоя му в града, той сподели: „Една от тях е, че Бургас всъщност е един много приятен град за живеене и извън летния сезон.“
Любослава Маринова, за която това е дебют на професионална сцена след завършването на НАТФИЗ, сподели, че текстът е предизвикателен, но и много интересен. „Моят персонаж най-много разглежда темата за любовта и за това, че се отричаш от всичко, което ти налага позицията в обществото“, каза актрисата.
Директорът на театъра Иля Пепеланов допълни, че според него тази класическа драматургия има своето място в репертоара. „Това е класически френски текст от Корней, в който се преплитат множество различни теми и най-вече това как всеки човек интерпретира илюзията през себе си“, отбеляза той.
В спектакъла участват още Навид Афзали, Никол Карабинова, Николай Николаев, Николай Стоименов и Тихомир Благоев. Преводът е на Пенчо Симов, а плакатът е дело на Христо Христов.
След премиерата на 27 октомври, „Илюзията“ ще се играе отново на 24 ноември в Бургас.