В регионалния исторически музей във Враца представиха разнообразието на престилките от областта

Народните престилки от фонда на Регионалния исторически музей (РИМ) – Враца бяха представени по време на зимните четения, организирани от музея. Силвия Гарванска – уредник в отдел "Етнография", разказа за спецификата на престилките във врачанско. 
Употребата на народната престилка се разделя на лятна и зимна, за делник и празник. С течение на времето престилката се обособява като белег за произход, за възрастова и социална принадлежност, допълни Гарванска. За делниците обикновено се ползвали едноцветни престилки, гладко тъкани, семпли и изчистени с основна цветова гама –  черно, тъмно синьо или кафяво, обясни тя. Първоначално са тъкани само вълнени престилки, от най-фина вълна, впоследствие се появяват памучните, като се използва и копринена нишка за по-сложните техники на бродиране и апликации, добави етнографът. Народната вяра определя за първи път девойка да запаше шарена престилка когато стане подевка (между 12 – 14 годишна възраст – бел. а.), тоест тръгне за първи път да лазарува. „За този важен акт в живота би трябвало да приготви своята моминска, празнична премяна“, каза Гарванска. 
Само престилките на момите и омъжените жени са ярки, цветни и колоритни. Най-често алени, червени, а в съчетание с бяло, синьо, зелено се възприемали като амулет. Когато имало многобройни звънтящи монети, хората казвали, че това е благополучие, допълни етнографът. Престилките във врачанско се отличават с наситени цветове като червено, жълто, зелено, синьо, оранжево и черно. Срещани са и в розово-бембен цвят, добави музейният работник. 
Специфична украса се наблюдава с везбени мотиви, сърмена украса, кадифени обточки и ресни. От орнаменталните мотиви в декорацията могат да се видят геометрични, зооморфни, растителни и антропоморфни мотиви. Главен дял заемат растителните орнаменти – цветя с четири, шест и осем листенца, като например роза, карамфил, лале, лоза, ябълка, допълни Гарванска. По думите ѝ освен в делничния и празничния живот, престилката е била важен елемент и от обредния живот на предците ни. Вярвало се, че тя помага на жената при преходни моменти като годеж, раждане, сватба и смърт. „В народната култура се възприема, че престилка, която е сложена отпред, предпазва женската утроба, а когато е съчетана с пояс и пафти, се вярва, че направен пълен кръг за защита на женското тяло. Престилката играела съществена роля и в народната медицина, при баене, ритуали и магически практики“, разказа етнографът. 
През първите десетилетия на 20-ти век, започналите икономически, обществени и културни промени влияят върху традиционния облик на престилката и важната обредна роля постепенно изчезвала, добави Гарванска. Старинните шевици и тъкани се изместват от декорация с леки изпълнения и ярък художествен ефект, например орнаментиката с тънки очертания и меки тонове по вълнените тъкани се заменя с едри фигури в ярките багри на готовите прежди. Ръчната бродерия се заменя с фабрична. „В село Зверино, например богатите мъже, които се занимавали с търговия, започнали да носят на жените си готови плюшени, богато украсени престилки“, допълни етнографът.
Тя разказа за информаторка, която споделила, че е ползвала престилката като ръкавица, когато вади горещо ядене от фурната, за пренасяне на яйца от полога или пиленца, за събиране на зрели плодове, дори и да си стопли ръцете в студени дни. 
Гарванска обърна внимание, че в една от работилниците на етнографския музей във Враца работи майстор Ангел Милчев, който тъче и до ден днешен престилки и носии на ръчно изработен от него стан. 
Тя разказа, че преди 15 години в РИМ – Враца е създадена мобилна изложба, наречена „Престилчена феерия“. Тя включва около 150 престилки и осем табла със снимков и текстови материал, илюстриращ разнообразието и красотата на този елемент от българската народна носия. „Една от най-харесваните и предпочитани мобилни изложби е тази и често пътува из страната“, допълни Гарванска. В края на изложението си тя обобщи, че народната престилка продължава да бъде не само облекло, но и живото напомняне за богата история на българите. 
Следващата сряда като част от зимните четения, организирани от РИМ – Враца се представя темата за българските народни танци. 
БТА припомня, че четенията стартираха в началото на месеца на и ще приключат в края на месец април.