В Рилския манастир д-р Бояна Минчева представи екземпляри от първото печатно съчетание на житието на св. Йоан Рилски със службата му

В Рилския манастир д-р Бояна Минчева от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ представи доклада „Служба с житием преподобного отца нашего Йоанна Рильского – от иждивителя до новите дарители", посветен на богослужебния текст с включено житие. Тя представи екземпляри от „Служба с житием преподобного отца нашего Йоанна Рильского“ - по думите й това е първото печатно съчетание на житието на св. Йоан Рилски със службата му на църковнославянски език, отпечатано в Киево-Печорската лавра през 1671 г.
Докладът бе представен в рамките на втората част на организирания от президента Илияна Йотова Международен форум за кирилицата.
Украинските книги, печатани в Киево-Печорската лавра и съхранявани в специалните колекции на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", наброяват 191 тома. Изданието „Служба с житием преподобнаго отца нашего Иоанна Рильского“ съдържа компилиран текст от житието на патриарх Евтимий Търновски, от първото пространно житие на отец Йоан Рилски и от Рилската повест на българския книжовник Владислав Граматик, каза д-р Минчева. Тя уточни, че все още не е установено каква е авторската намеса на неговия компилатор - съставителят Антоний Радивиловски. „Житието крие множество интересни въпроси и неизяснени моменти, които предизвикват и ще продължават да предизвикват интереса на изследователите“, посочи тя.
По думите ѝ украинската книга пристига в българските земи основно по три пътя - през Света гора, Цариград и Дунав и има огромно значение за богослужението и нашия културен живот във вековете на османското владичество, тъй като запълва необходимостта от богослужебна и учебна литература за начално обучение и осъществява културно-образователния и духовен живот на Балканите.
Изданията са нравствено-догматични, богослужебни и първи букварчета за начално образование. Сред тях се откроява със своите характеристики житието и службата на свети Йоан Рилски. „Ясно и категорично е, че това издание е създадено за богослужението, за литургичната практика, но въпреки всичко то продължава да предизвиква“, посочи д-р Минчева.
Иждивител на изданието - човекът, който плаща за неговото осъществяване, е казашкият запорожки переяславски полковник Думитрашко Райча. Първите сведения за него датират от 1665 г. Няма запазен документ за мястото на неговото раждане, нито за произхода му, каза още д-р Минчева. По думите ѝ оценката за личността му е противоречива – от честолюбив и безразсъден воин до храбър и самоотвержен боец и признателен, благочестив и набожен човек.
Изданието на Киево-Печерската лавра e важна предпоставка за разпространението и утвърждаването на култа към Рилския светец сред християнските общности на Балканите и сред източните славянски народи. Появата му е резултат от българо-украинските книжовни и духовни връзки през столетията, осъществявани най-вече чрез комуникацията между манастирските братства и църковното духовенство в Украйна, на Балканите и светогорските манастири.
Изборът на светец и преработката на изходните текстове, както и допуснатите „грешки“, трябва да бъдат разглеждани внимателно и като част от идеологически проект на източноправославната църква в съответния историко-политически контекст.
Приносът на иждивителя и по-късните дарители осигуряват възможност идейният проект да бъде осъществен и популяризиран сред православното население на Балканите. Благодарение на тези хора екземпляри от това рядко издание са съхранени до днес през вековете.