В скулптурата има повече занаят, а в живописта влагаш емоцията си по-лесно, смята художникът Христо Христов

В скулптурата има повече занаят, а в живописта влагаш емоцията си по-лесно. Това сподели в интервю за БТА варненският художник Христо Христов, който показва изложба с пластики и картини, озаглавена „Между деня и нощта", в галерия „Папийон“ в крайморския град. 
Повечето от платната са нови, рисувани са за изложбата, а сред бронзовите произведения зрителите ще видят „Слънчогледи“, получила първа награда за скулптура в националното биенале „Натюрморт“ в Поморие м.г. Художникът призна, че за първи път е изработил пластичен натюрморт, но е бил изненадан от резултата на тази провокация, дошла от директора на галерията в Поморие Милчо Талев. Сега обмисля да развива и нови идеи. 
Попитан защо скулптурите му в изложбата са фигуративни, а картините - абстрактни, Христов разказа, че преди творбите му от двата жанра са били по-близки като рисунка, но с течение на времето са се раздалечили, въпреки че колеги споделят, че в платната виждат и пластиките му. В картините му също има обекти и те са подсказани чрез заглавията - „Синьо цвете“, „Преддверие“, „Вечерна музика“, „Завръщане“.
Христов е завършил скулптура в Националната художествена академия през 1994 г., след като е кандидатствал пет-шест пъти. Тогава е имало много работа, поръчки и проекти. В основата и на пластиката обаче според него стои рисунката. Започнал е да прави живопис още като студент и винаги е преплитал в творчеството си двете амплоа. 
Смята, че в живописта можеш по-лесно да вложиш своята емоция, докато в скулптурата има повече занаят. Първо правиш глината, после калъпи, лееш восък, трябва да познаваш технологично метала, за да се получи отливката, има и заварки, обработка, химия, патиниране. Докато в живописта вземаш платното и си готов, независимо от никого. Можеш да вложиш повече емоция за кратко време, обясни той. 
Правил е и графики, работи и с камък. Променя заниманието си когато се умори от едното. Намира удоволствие в това да порисува малко, за да се разтовари и да си почине от другия проблем, който го вълнува и за който търси решение. Забелязал е, че хора, които са завършили живопис, много рядко правят скулптура и това е така в историята на световното изкуство, докато повече от пластиците се впускат в рисунка, в живопис. Има и чудесни графици, които са завършили скулптура, търсени по цял свят и участващи на изложения и биеналета.
„Всеки има някаква съдба, някакъв късмет. Канят те за изложба и на някой му харесват твоите неща. Работиш. Ако вземеш да мислиш дали ще спечелиш, трябва да се откажеш“, каза Христов. Той предпочита да твори с метал. Завършил е Специализирано училище за художествена обработка на камък и намира много емоция и в естествения материал, но бронзът му дава повече свобода. Казва, че в него можеш да поправиш грешка, а в камъка няма как и не трябва да бъркаш.
Изложбата на Христо Христов ще остане във галерия „Папийон“ във Варна до 17 юни, а наесен творби от нея художникът ще покаже и в Пловдив.
Христо Христов е роден на 22 май 1963 г. във Варна. Учи в Специализирано училище за художествена обработка на камък в с. Кунино. Завършва Националната художествена академия в София в класа на проф. Димитър Бойков. От 1994 г. е член на СБХ. От 1995 г. излага творбите си в галерия Georg на остров Зюлт, Германия. Изработва годишните награди „Спортен Икар” на фондация „Български спорт”; скулптури за Международната федерация по борба FILA; наградни пластики за Европейската федерация по баскетбол FIBA; наградите на баскетболен клуб „Спартак” - Москва. Скулптурата му „По-високо от слънцето” става символ на курорта „Златни пясъци”. Негова монументална пластика е поставена в двора на Националното музикално училище „Любомир Пипков” в София. Участвал е в Международния симпозиум за камък във Вунсидел (Германия). Носител е на първа награда и на награда на журито в Биеналето на малките форми в Плевен през 2010 и 2020 г.; първа награда в Симпозиум по скулптура „Море от форми“ в Златни пясъци през 2006 г.; награда „Златно перо” за принос към  българската култура 2000 г. Има самостоятелни изложби в Австрия, Чехия, Нидерландия, Франция, Германия.