В София започна научна конференция за историята и съвременното положение на българите в Западните покрайнини

Учени, дипломати и представители на българската общност в Сърбия се събраха днес в София на третата научна конференция „Западните български покрайнини – история и перспективи“, посветена на историята и съвременното положение на българите в региона.
Двудневната конференция беше открита в хотел „Рила“, а утре ще продължи в Кюстендил. Тя е организирана от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН), Научния институт „Западни покрайнини“ и Културно-информационния център „Босилеград“. На откриването присъстваха министърът на външните работи Велислава Петрова, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) Райна Манджукова, учени и експерти. 
Форумът беше открит от члена на организационния комитет доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при БАН. Той припомни, че конференцията е започнала по повод 100-годишнината от създаването на организираното освободително движение на българите от Западните покрайнини. По думите му Научният институт „Западни покрайнини“ е станал по-видим през последната година заради събития, които са се случили на държавната граница. „Научният институт „Западни покрайнини“ не е една строго научна организация, която се е затворила в кабинетите си. Тя изследва миналото и днешните дни“, каза Джонев. Той изрази увереност, че дейността на института ще продължи, тъй като според него пречките имат само временен характер.
Съветникът по външната политика на министър-председателя Юлиан Китипов прочете поздравително слово от името на премиера Румен Радев. В него Радев посочва, че правителството ще продължи да отдава голямо значение на политическия диалог със Сърбия и разглежда въпросите на българското национално малцинство като важна част от него. По думите на министър-председателя опазването на българската идентичност и свободното изразяване на културата, езика и традициите на малцинството са в основата на очакванията на България към сръбската държава за реално решаване на натрупаните проблеми. В словото Радев се обърна към българите в Сърбия във връзка с изборите за национални съвети на националните малцинства на 8 ноември. „Моят апел към нашите сънародници е да участват активно и да изберат такива представители, които реално да защитават правата на българското национално малцинство“, посочва премиерът.
Директорът на Института за исторически изследвания при БАН доц. д-р Надя Филипова посочи, че в конференцията участват дипломати, общественици от Босилеград, журналисти, учени, университетски преподаватели и музейни специалисти от София, Велико Търново, Пловдив, Русе и Троян. Филипова посочи, че изследването на политиките на българската и сръбската държава в исторически план допринася за формирането на съвременна, правно обоснована и балансирана политика. Дискусиите за Западните покрайнини привличат все по-голямо внимание и могат да улеснят създаването на платформи за диалог, които да гарантират правата на малцинствата, посочи Филипова.