В старозагорското село Преславен бе открита етнографска зала „Пътят на хляба“

В старозагорското село Преславен бе открита етнографската зала „Пътят на хляба“, в която са представени оръдия на труда, архивни фотографии на жители на селото и автентични предмети, събрани чрез предварително организирана дарителска кампания.
Непосредствено след официалното откриване се състоя празничен концерт под надслов „Преславен – памет, традиция, вдъхновение“, посветен на четири годишнини, отбелязвани през 2026 година – 175 години от рождението на Димитър Наумов, патрон на местното читалище, 170 години читалищно дело в България, 120 години от създаването на читалището в село Преславен и 60 години от откриването на новата читалищна сграда.
Официално откриване на етнографската зала „Пътят на хляба“ бе предшествано от водосвет, отслужен от отец Петър Радев, и връчване на свидетелства за дарение от кмета на селото Стойка Генова.
Пред БТА секретарят на местното Народно читалище „Димитър Наумов“ Стойка Генова разказа, че идеята за създаването на етнографската зала е дошла от читалищното настоятелство и е възникнала преди около пет години с желанието да бъдат събрани и съхранени уреди на труда, стари снимки, документи и предмети от бита, свързани с историята на Преславен и Старозагорския регион.
„Най-вече искахме всичко това да бъде обвързано с нашия емблематичен празник на житото „Пътят на хляба“, който тази година ще се проведе за 13-и път“, посочи Генова. Тя обясни, че средствата за създаването на залата са били заделяни поетапно от бюджета на читалището.
По нейните думи експозицията проследява целия път на хляба - от засяването на пшеницата до приготвянето на готовия хляб. Посетителите могат да видят напълно автентични старо рало, сърпове, паламарки, стомни, дикания, ръчни мелници, нощви, съдове и други автентични предмети, използвани в миналото. Голяма част от експонатите са дарени от жители на селото.
Сред най-интересните предмети от експозицията тя открои т.нар. „брада“ от житни класове, която е сплитана от жените след приключването на жътвата, и диканията, която, по нейните думи, е намерена най-трудно, защото повечето такива предмети вече са изгнили или са много стари. „Все пак успяхме да намерим добре запазена дикания и ще се постараем да я съхраним. Получихме много дарения и успяхме да съберем богата експозиция. Хората ни донесоха и стари снимки от историята на селото, които сканирахме и изложихме“, каза още Генова.
В залата е обособен и кът с автентична преславенска и старозагорска носия, както и традиционна одая с предмети от бита. Всички експонати са на повече от 100 години, подчерта читалищният секретар.
„Най-важното е не само да запазим традициите, но и да ги предадем на нашите деца“, отбеляза Генова. Тя припомни, че тази година читалището отбелязва няколко значими годишнини - 185 години от рождението на патрона Димитър Михайлов Наумов, 170 години читалищно дело в България, 120 години от преименуването на село Преславен и 60 години от откриването на настоящата читалищна сграда.
„С указ на цар Фердинанд през 1906 година селото получава името Преславен, с което всички тук много се гордеем. Трябва да отбележим и името на нашия съгражданин Георги Петков, на когото дължим това истинско бижу и прекрасна сграда на читалището“, разказа още Стойка Генова и информира, че подготовката за тазгодишното издание на Фолклорния празник на житото „Пътят на хляба“, който ще се проведе на 27 юни, вече е започнала.
Празнинът в село Преславен продължи с концерта „Преславен - памет, традиция, вдъхновение“, я който взеха участие самодейните групи от местното читалище, танцова формация „Орисия“ и Детско-юношеския народен хор „Жарава“ при НЧ „Родина-1860“. Театрална група „Огнище“ представи хумористичната пиеса по разказите на Чудомир „Знамето“, „Зъболекарят“ и „Фелдшерът“.
Празникът е част от програмата за отбелязване на 24 май в община Стара Загора.