В Търговищко на Бъдни вечер трапезата се кади с тамян, разказва етнографът Диана Жекова

Както в миналото, така и днес, Бъдни вечер и Коледа са едни от най-големите, очаквани и тачени християнски празници. Приготовленията за празника Рождество Христово започват една-две седмици по-рано, когато жените мажат, мият, чистят къщите си. Навсякъде в Търговищко на Бъдни вечер трапезата се кади с тамян, разказа за БТА уредникът в отдел "Етнография" в Регионалния исторически музей (РИМ) в Търговище Диана Жекова.
Денят преди Рождество Христово е известен в региона с наименованията Малка Коледа (в селата Конак, Горна Кабда, Подгорица, Здравец, Садина, Паламарца, Опака), Суха Коледа (в селата Заветно, Пресиян, Априлово, Подгорица), а вечерта - Бъдни вечер (при преселниците от Западна България в Антоновско), Кадена вечер (Конак) или Вечерня (при тракийските българи, преселници в селата Беломорци и Светлен). Този ден преминава в подготовка за посрещането на чудото, което предстои и в нея се включват всички членове на семейството, разказа етнографът.
Рано сутринта на 24 декември стопанинът или някой от ергените в къщата отива в гората, за да отсече празничното дърво, наричано най-често бъдник, бъдняк, коладник, коледник, а при преселниците от Западна България - прекладник. В региона не са съхранени спомени за обредни действия, свързани с неговото отсичане и подготовка. Избраното дърво (най-често дрян, дъб или круша), мъжът отнася вкъщи и го оставя в двора или близо до огнището.  
Жекова обясни, че през това време стопанката, станала рано, вече е замесила обредните хлябове. Единият от тях е наречен на самия празник и на Младия бог, който предстои да се роди. За това говорят и наименованията хляба в различните селища - Господня пита (в град Опака), боговица (в селата Ловец и Черни бряг), колач, колак (в Антоновско), коледник или бъдник (в село Драгановец, кв. Бряг, село Камбурово). Върху него най-често е изобразен кръст или цвете, направени от тестени ивици. 
При преселниците от Западна България се меси пита от прясно тесто без украса или се дупчи с вилица. В нея се слага сребърна пара, а някъде и късмети - зърна царевица, ечемик, боб, сламка от слама, по които се гадае (село Китино). 
Вторият вид обредни хлябове е посветен на стопанството и на къщата. С ивици и топки тесто стопанката „рисува“ кошарите с овцете, тежките снопи на нивата, впрегнатите в ралото волове, пилетата. И както казва Димитър Маринов  (б.м. основоположник на българската етнография) „тия шарки показват какво се проси: плодородие, сила, благоденствие, живот, здраве…, с една дума всяка шарка представлява една молитва, написана със символични белези“, обясни етнографът.
За благославящите коледари се приготвя „вит-превит кравай”. Ако в къщата има мома за женене, тя омесва още един хляб, който задължително трябва да е с дупка, за да може да го наниже на гегата на своя избраник в дружината. Според изследователите нанизването на моминския кравай върху коледарската гега има еротичен смисъл и в него е скрита идеята за символично оплождане, обясни Жекова. 
Стопанинът слага бъдника в огнището тогава, когато започне да се реди трапезата - както наедрява пламъкът, така да се увеличава и берекетът. Разпространено е вярването, че на бъднивечерската трапеза трябва да присъстват нечетен брой постни ястия, най-често се приготвят девет (колкото са месеците на бременността на Богородица). Колачът и житото със свещта от Игнажден се слагат по средата.
След като стопанинът каже молитвата, разчупва хляба. Обикновено първото парче се отделя за Богородица, за къщата или за умрелите предци, и се оставя на високо. След това подава по едно парче на всеки член от домакинството по старшинство с думите: „Ут мени малку, ут Госпудя многу”. В Алваново, обяснява Жекова, питата се разчупва от двама мъже, седнали един срещу друг. От едната половина всеки от домашните си отчупва по залък, а другата половина се вдига високо на полицата. На сутринта от нея ще сложат по малко в зобта на добитъка за адет. 
В село Руец отчупват от питата едно крайче, издълбават го и вътре слагат по малко от всичко, което е на трапезата, след което го вдигат до иконата за здраве и плодородие. В село Острец пък гадаят за плодородие по това как се е разчупил хлябът – ако дясната половина е по-голяма, значи ще се роди повече жито през годината, ако лявата е по-голяма – царевицата ще е повече, добави Жекова. 
След разчупването на хляба всички се прекръстват и едновременно сядат да вечерят. Първи започва най-старият с думите: „Хайде по живо, по здраво, да стигнем и другата Коледа“ (село Алваново) или „Дядо Господе, тази вечер на трапезата сложихме жито, боб…“ и се изброява всичко, което присъства на софрата (село Конак). Вярва се, че така чрез силата на словото ще се предизвика изобилие от всичко. 
Най-после идва моментът, в който семейството започва да се храни. Там, където има обичай да се приготвя пита с пара, всички се захващат да я търсят в парчето си. Едни вярват, че този, който я открие ще е най-богат, други – че ще е голям късметлия. В поповското село Дриново дават тази пара на ковача, когато отидат да коват „ралниците“. 
Вечерята на Бъдни вечер минава тихо, бавно, с почивки. Според поверието, за да е сит човек през годината, трябва да си хапне от всичко, което домакинята е приготвила. С вечерята са свързани множество забрани и обреди, целящи по магичен начин да предизвикат плодородие и здраве, обясни Диана Жекова.