Община Тутракан и местният Исторически музей подготвят научна конференция „Културни наследства и общности“, съобщиха за БТА организаторите.
Събитието е насрочено за 17 и 18 октомври и е посветено на 50-ата година на Етнографския музей "Дунавския риболов и лодкостроене". Научен ръководител и модератор на първата научната сесия е проф. д-р Николай Ненов – директор на Регионалния исторически музей в Русе.
Фокусът на събитието ще бъде поставен върху ролята на живото наследство в музейните практики и създаването на нови образи, послания и продукти на местното музейно дело. В конференцията ще вземат участие автори на доклади и изследвания от градовете Русе, Тутракан, Силистра, Варна, Ловеч, Шумен, Габрово, Враца. Те са представители на академични среди, научни и музейни работници и администратори.
Област Силистра ще бъде представена от няколко докладчици. Директорът на Музея "Дунавския риболов и лодкостроене" Величко Атанасов ще представи неговите „Ретроспекции и перспективи“. Докладът на доц. дфн Тодорка Георгиева от филиала на Русенския университет в Силистра е на тема „Рибарството като поминък и съдба в крайдунавските градове. Темата на етнолога д-р Йордан Касабов е „Рибата – мит и път в живота“. Д-р Наталия Симеонова от Регионалния исторически музей в Силистра ще разкаже за „Действия на румънската окупационна власт 1919-1940 година“. Журналистът Йордан Георгиев е подготвил преглед на „Рибарството в Силистренския край в прозореца на публикациите в най-старите вестници в крайдунавска Добруджа“.
Етнографският музей „Дунавски риболов и лодкостроене” е единствен по рода си не само в България, но и на целия Балкански полуостров. Той е открит през 1974 г., намира се в Тутракан, защото градът има вековни традиции в риболова и лодкостроенето. В миналото жителите на града са имали славата на най-добрите рибари и майстори на лодки по долното течение на река Дунав. В началото на 20-и век Тутракан има повече от 5000 рибари, на рибарския пристан е можело да се видят над 1000 лодки. Този поминък създава специфична атмосфера и облик на града, което го е различавало от много други поселища по дунавския бряг.