В творбите на Валентин Дончевски има всичко - страст, радост, болка, вяра, откровение и много цвят, каза художничката Долорес Дилова

В творбите на Валентин Дончевски има всичко - страст, радост, болка, вяра, откровение, бунт, ярост, възторг и много цвят. Това каза художничката Долорес Дилова при откриването на изложбата „Жарава".
Експозицията с творби на Дончевски е подредена в столичната галерия „Райко Алексиев" към Съюза на българските художници (СБХ).
„Днес откриваме сезона в галерия „Райко Алексиев" с един мощен, страстен, експресивен и отдаден на изкуството артист", каза още Долорес Дилова. Тя определи автора като „многолик, разнообразен и оригинален - емоционално и духовно сияещ артист, който успява винаги да ни изненада и да ни стъписа". Според Дилова "изложбата въздейства тотално като удар и вик". Тя отбеляза, че в произведенията на Валентин Дончевски се вплитат митове и легенди. Шевици и черги покриват символи на натрупани културни пластове.
За изложбата и методите на работа на Валентин Дончевски говори изкуствоведът Борис Данаилов. „Преди време чух авторът да назовава своето творчество, което е многопосочно и многолико, с едно много необикновено определение - сублимати. Това обозначение крие известна загадъчност. Тя е свързана с физическото определение на този процес". Според него във всеки учебник по физика се казва, че това е процес, при който твърдите вещества се превръщат в пари, без да преминават в течно състояние.
„На днешната изложба се опитвам да гледам с непредубеден поглед. Това е трудно, защото следя автора от 1992 г. Новата му експозиция със сублимати ни вкарва в едно различно светоусещане, което сякаш променя облика на творбите. В изложбата преобладава усещането за страх, тревожност и стихийност", отбеляза Борис Данаилов.
Той допълни, че „Валентин Дончевски е абсолютен майстор, а творбите му са прекалено трудни, за да бъдат описани с думи. Повечето произведения имат конкретен сюжет, бидейки обичайни и контекстуално ненатоварени. Според Данаилов в експозицията отсъства наратив.
„Трудно е да се говори след такъв изкуствоведски анализ, но мога да кажа, че от 1979 г. живея в един режим на споделяне на онова, което е много лично и свързано с екзалтациите на творческите състояния. Вальо ме е правил свидетел на собствените си терзания през всичките тези години", коментира художникът Станислав Памукчиев.
„Доволен съм, че любовта, която съм дал на изкуството, се връща чрез зрителите. Бог да пази България! Смятам, че българският народ е един велик народ и един светъл лъч от изток, който носи култура в Европа. Това ще бъде все повече явно и достойно представяно. Благодаря на всички, които помогнаха да стане днешната изложба, на моето семейство, което беше с мен през всичките години", каза авторът Дончевски.
Валентин Дончевски е роден през 1958 г. в Стара Загора. Завършва Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн в Казанлък (1977), а през 1983 г. се дипломира със специалност „Живопис“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където печели голямата награда на студентския конкурс „Етюд на голо тяло“. От същата година активно участва в национални и регионални изложби, а от 1989 г. е член на СБХ в секция „Живопис“.
Има богата изложбена дейност през последните четири десетилетия и повече от 30 самостоятелни изложби в България и чужбина. Редовно участва в национални, балкански и международни форуми.
В творчеството му се преплитат магически реализъм, експресионизъм, сюрреализъм, наивизъм и елементи на абстракция, често вдъхновени от българския фолклор и духовни символи. Освен в сферата на живописта, Дончевски работи в областта на графиката, колажа, малката пластика и стенописа.