В загадъчния свят на българската народна култура пренася гостуваща в Търговище изложба. Експозицията на Регионалния етнографски музей в Пловдив е озаглавена „Нишки сплитам и оплитам, радост и тъга преплитам“ (Магия и магичност в българската народна култура). Тя е една от няколкото, които могат да се видят, подредени в Славейковото училище – част от музейния комплекс в празничните дни, когато институцията посреща посетители.
От изложените експонати – предмети от бита, снимки и текст, се разкрива един по-малко известен свят. Представени са различните видове магии, практикувани от нашите предци. Тук посетителят може да види изоставено огнище за черни магии; както и огледало, в което образът му е различен. На пусто огнище магьосниците правят магиите според музейния разказ. Сред магическите вещи за метла, рог от животно, сито, перо от птица, чаша, клонка от растение.
Особено място при магиите и баянията заемат острите предмети: нож, шило, игра, сърп.
Дрехата и накитът и връзката им с магията разглежда отделна част от експозицията. Смята се, че те могат да защитят човека от въздействието на лоши магии. За пафтите се считало, че предпазват детеродните органи на бъдещата майка, използват се и за лекуване на болно дете.
Разгледалите изложбата разбират, че срещани у нас растения и билки имат и магична сила. Например използваният в кулинарията босилек в българската традиционна култура е познат с наименованието „царско биле“. Народната вяра приписва на билката предпазна и продуцираща сила. Белият цвят и ароматният мирис на растението го определят като символ на младост, хубост, любов и здраве, обясни музеен специалисти. Босилек се носи в пазвата през т.нар мръсни дни – от Коледа до Богоявление, за защита от зли сили. Босилекът е „божи лек“ присъства църковните обреди и баянията.
Огромно магическа сила има и белият оман. Той прогонва демоните е всякакво зло, разваля магии, пречиства дома от негативна енергия, привлича любов и успех. Корен от бял оман се носи под формата на муска против болести, научаваме от изложбата.
Всеки посетител си тръгва с късмет от ароматна билка, както и с картичка с благословии, използвани от предците ни в недалечното минало. Наричане за младоженци е например: „Къде сеят, да се роди, къде кърмят, да се плоди!“ Не липсват и закачливи според занятието: „Наздраве и на хаир. Да се ражда камък на баир“, използвано като благословия при пиене на вино и ракия.