В сградата на Археологическия музей гостува документалната изложба „Българските чехи“, която е съвместен проект на Българската телеграфна агенция (БТА) и Държавна агенция „Архиви“ и съдържа 26 пана, разказващи в снимки и документи за жизнения път на чешки интелектуалци и предприемачи, оставили трайни и ярки следи в културния, обществения и стопанския живот на младата българска държава след Освобождението в края на XIX век.
На откриването на изложбата присъстваха наследници на Антон Новак. За нас е чест да участваме в събитието. Благодарим, че неговото име присъства често в културния и историческия живот на Варна, сподели правнукът Димитър Новак. Той добави, че се надява някой от наследниците на ландшафтния архитект да продължи делото му и да създаде нещо, което да остане за града и да се ползва от гражданите му.
Димитър Новак каза пред БТА, че във фамилията Новак няма човек, който да работи в сферата на архитектурата или парковото дело, всички са в морския бизнес. Той е изпълнителен директор на Български корабен регистър. Баща му, който е внук на Антон Новак и е носил името му, също е работил в морския сектор. Братовчед му също се казва Димитър. Той не успя да присъства на откриването, но съпругата и децата му, както и неговата сестра Венцислава бяха гости на събитието.
Един от пра-правнуците на Антон Новак носи името му. Той е на 16 години, учи испански език в IV Езикова гимназия във Варна. Сподели, че има интерес към архитектурата и би тръгнал по стъпките на своя известен пра-прадядо, но все още не е напълно сигурен в избора на професионалния си път.
Идеята за представянето на изложбата „Българските чехи“ във Варна датира от 2020 г., но е била отложена заради пандемията от КОВИД-19, сподели организаторът Теодор Роков, който е уредник в музея. Според него обаче моментът сега е много подходящ заради струпването на няколко годишнини на Антон Новак. Той припомни, че известният чешки градинар идва във Варна по покана на братя Шкорпил, които също са добре представени в изложбата. През 1895 г. е назначен за управител на общинските градини във Варна, след като е бил няколко години преди това градинар-декоратор във Велико Търново.
Приема българско гражданство в Царство България през 1934 г. През 1937 г. е съкратен от длъжност и остава без пенсия, тъй като по закон се изисква да е работил повече от пет години като български гражданин. По думите на Роков той води преписки с органи на централната власт, за да получи права, но безуспешно. През 1944-та Община Варна му отпуска малка пенсия, но той умира на 8 март следващата година.
Според историка Варна е длъжник на Антон Новак, с чието дело - зелената корона на града, се гордее толкова много. За жалост значима част от растителния фонд, засаден от чешкия градинар, е загубен или заменен, каза още Роков. Той припомни, че все пак се очаква скоро да бъде възстановена и превърната в музей къщата в Морската градина, където градинарят е живял.
Изложбата „Българските чехи“ припомня още за първия министър на просвещението Константин Иречек; основателя на Рисувателното училище (бъдещата Художествена академия) Иван Мърквичка; композитора Иван Цибулка; пивоваря Франц Милде; предприемачите инженери братя Прошек, проектирали Орлов и Лъвов мост, Софийската централна гара, Варненското пристанище; преподавателите Антон Шоурек и Франтишка Сенлерова-Шоурекова; академик Иван Буреш - основоположник на българската ентомология и естествознание; живописецът Ярослав Вешин; агрономът и ботаник Вацлав Стрибърни; неговият син Лудвиг Вацлав Стрибърни - военен лекар и автор на учебници по медицина; Йозеф Питер - основател на българската печатна графика; Йозеф Шмаха - най-успешният директор на Народния театър след Освобождението.
Автор на изложбата е Иво Хаджимишев. Колекцията е представена за първи път през 2016 г. в Прага, Чехия, по време на 12-ата световна среща на българските медии. През януари 2017 г. тя гостува в Народната библиотека в Прага, а впоследствие и в няколко български града, сред които София, Пловдив и Монтана.