Варненски журналист написа сборник с разкази за самотата с послание да не забравяме, че всеки от нас сам трябва да потърси светлината

Варненският журналист Деян Михайлов издаде сборник с разкази със заглавие „2021“. Те са написани по време на пандемията от КОВИД-19 и главната тема в тях е самотата.  
В интервю за БТА Михайлов подчерта, че никъде в книгата не се споменава и назовава вируса КОВИД-19, но той е повод и провокация да се замислим. „Породената от болестта криза беше криза на самотата. Ние се запознахме, заживяхме с нея и разбрахме колко е тежко да гледаш самотата в очите. Във времената на пандемията бяха наистина тежки. За да оцелеем, трябваше да се изолираме от най-близките си хора, не можехме да ги прегърнем, да празнуваме с тях, да им кажем на живо, че ги обичаме. Представете си парадокса“, посочи авторът. Неговото схващане е, че и до ден днешен живеем с последиците от това, макар да не го осъзнаваме.
Някои от историите в сборника са взаимствани от реални случки и преживявания, но писателят не е търсил елемент на документалистика. Всички герои са самотни априори, просто пандемията го подчертава. Разбира се, те не са искали това, но така се е стекъл животът им, защото никой от нас няма гаранция какво ще му се случи и в каква ситуация ще се озове, обясни Михайлов. Единият от персонажите е успешен младеж с престижна професия, животът му се нарежда, както иска, но за секунди всичко се обръща, защото пътят му пресича неговият палач.
Авторът поясни, че целта му не е била да пише за отчуждението, а да сподели тези истории с хората, тъй като е поел такова обещание към героите на разказите. Смята, че за отчуждението, което ни носят новите технологии, си струва да се пише отделно. „Мислим си, че носим целия свят в телефоните си, но истината е, че екраните ни отдалечават от истинския живот“, каза той.
Попитан дали се е колебал да издаде разказите от „2021“ заради тъгата в тях, авторът обясни, че не е имал съмнения, само е изчакал да мине време след отшумяването на пандемията, защото хората тогава са имали нужда от положителни неща. Според него сега имаме нужда да прочетем и нещо по-тъжно, което ще ни накара да се замислим, защото няма страшно да се разплачем, докато четем книга, а и животът не може бъде само весел.
Самият той е положително настроен за човешките бъднини. Смята, че „не бива да забравяме, че всеки от нас сам трябва да потърси светлината, да избере да бъде от светлата страна на живота, от дясната страна на Бог. Човек трябва да полага усилия за духа си, да търси, а не да се надява на телевизия, радио, социални мрежи и риалити програми да го обогатяват. Аз се стремя да търся радост в малките неща, но още не се получава. За големите всички знаем и им се радваме. Благодарим, че ги има“, каза писателят. 
Това е седмата прозаична творба на Деян Михайлов. Преди „2021” има друг сборник с разкази със заглавие „Човекът, който вървеше назад”. Написал е поредицата от четири книги „Заплетеният случай на инспектор Иванов”. Прощъпулникът му е съвместният труд с журналиста Юлиян Атанасов „Строителите на случайностна България” - сборник с есета и разкази.
Казва, че обича да пише разкази, особено с неочакван край. Предпочита действието и героите да го водят към финала, който те „измислят“, а не който той си мисли, че е най-подходящ.
Обича да чете и смята, че за да започнеш да пишеш, трябва преди това да си чел. Може да го вдъхнови всеки автор или текст, които докосват сърцето му, независимо дали са известни или не.
Смята също, че работата като репортер във вестник, с която е започнал, му е дала отношение към текста, което е изключително ценно. Сега Деян Михайлов е репортер в БНТ. 
Премиерата на сборника „2021“ ще се състои в Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна в средата на април.