Варненци издадоха книга за производството на български кремъчни пушки в Османската империя

Книгата „Българските кремъчни пушки в Османската империя XVII - XIX век. Произход и производство, видове, производствени центрове - Сливен и Габрово“ ще бъде представена във Варна утре, съобщават организаторите от Музея на Възраждането. Авторите Огнян Добриков и Виолин Калчев, които живеят в града, ще разкажат на срещата повече за своята монография, в която правят цялостно проучване на създаването и манифактурното производство на огнестрелно оръжие в Османската империя. 
Това е първото представяне на изданието, каза за БТА Калчев като добави, че историята е хоби и за двамата автори от младежките им години. „Причината да се захванем с това изследване е, че не се познава българския принос в оръжейното производство в Османската империя. Знае се за албански, гръцки, македонски пушки, но не и за българските, които си имат имена. В цял свят те са описвани като османски, произвеждани от османци“, обясни той. 
От една страна авторите черпят за труда си от стари извори, включително спомени на Георги Раковски и други възрожденци, но по думите на Калчев там информацията е разхвърляна. Към това добавят нови данни от скоро преведени важни османски и турски документи - данъчни регистри и договори за поръчки на оръжия за османската армия, и на тази база пишат монографията си. „Страничните сведения намериха потвърждение през документите. Успяхме да сглобим и реконструираме много истинна картината на нашето оръжейно производство“, посочи Калчев. 
Според него много важен момент в техния труд е, че досега няма издаден каталог на балканските кремъчни пушки, а в монографията им е направена категоризация с наименования, описания, справочна информация и снимков материал. Това позволява музейни експерти, колекционери и любители да знаят какво притежават.
Огнян Добриков и Виолин Калчев са изследвали експозициите и фондовете на повече от 50 български музея, както и множество частни етнографски сбирки и колекции. Изданието е в обем от 152 цветни страници със 192 илюстрации и 7 таблици. До две години ще излезе и преработено издание на английски език, съобщи Калчев и добави, че това е много важно, защото информацията по този начин ще стигне до експерти и колекционери на османско оръжие в чужбина. Авторите вече са подарили екземпляри от своя труд за архивите на музеите, има бройки и за по-големите библиотеки в страната. 
Книгата разглежда произхода, създаването и производството на българските кремъчни пушки през XVII–XIX век, както и появата на най-големия оръжеен център за коване на цеви в Османската империя - Сливенския. Читателите ще научат за уникалната Сливенска бойлия, сливенските и габровските дълги и къси шишанета, дългите кремъчни нарезни цеви и пушките шишанета за цариградския арсенал, които създават самобитен и колоритен акцент, обогатявайки гамата на балканското кремъчно оръжие. Данните сочат, че сливенските и габровските тюфекчии са произвели за периода 1780-1829 г. над 400 хиляди цеви и над 150 хиляди завършени кремъчни пушки.