Варненци почетоха празника на всички български светии в Катедралния храм „Успение Богородично“

Света литургия бе отслужена в Катедралния храм „Успение Богородично“ във Варна за втората неделя след Петдесетница - на всички български светии. Службата води отец Любомир Георгиев.  
Пред многобройния народ в своята проповед свещеникът припомни имената на светците, канонизирани от Българската Църква. „Днес е именият ден на цяла България. Почитането на светците не противоречи на преклонението, което отдаваме само и единствено пред Бога. Най-характерният елемент в култа към светиите е подражаването във вярата и в доброто, и Христос е нашият съвършен пример. На него подражаваха апостолите, които просветиха цялата земя със своята проповед, а на тях подражаваха апостолите на българските земи“, каза той. 
Първият български светец-мъченик е Боян-Енравота, най-големият син на хан Омуртаг, пострадал за Христовата вяра през 30-те години на IX век, когато е екзекутиран по заповед на брат си Маламир, припомни отец Любомир и добави, че преди да се прости с живота, Енравота е изрекъл пророческите думи, че вярата, за която умира, ще се разпространи из цялата българска земя. 
Нашата църква се осветява от хиляди мъченици, пострадали за вярата. Имената на първите са свързани с късната Античност. Сред тях се открояват светите 26 преподобни мъченици, изгорени в кулата на Зографския манастир в Атон от папските пратеници, защото отказали да приемат унията, каза още свещеникът. Тяхна икона има във варненския Митрополитски храм „Успение Богородично“. По думите му в българската история обаче най-много са пострадали по време на османското владичество и сред тях са трима млади мъже, свързани с Варненския край. Това са светите Прокопий Варненски, Райко Шуменски и Йоан Омурташки. 
В проповедта си отец Любомир припомни още, че първият епископ на Одесос (дн. Варна) е свети апостол Амплий, който е лично ръкоположен от свети апостол Андрей Първозвани в I век.  
Свещеникът спомена и светите братя Кирил и Методий и техните ученици, почитани като светите седмочисленици, разпространили Христовото слово и православната култура сред нашия народ, дали писмеността кирилица на всички славяни. Той припомни, че Кирил и Методий са автори на глаголицата, на която за първи път са преведени богослужебните книги, а кирилицата е създадена по нашите земи от учениците им. На службата бяха посочени и канонизираните за светци владетели и епископи. 
Днес нашето монашество е твърде малобройно, но народът ни е откърмил множество монаси светци, между които пръв е свети Йоан Рилски Чудотворец, който основава най-големия и красив манастир на Балканите, каза още отец Любомир и добави, че негови последователи са тримата отшелници Гавриил Лесновски, Прохор Пшински и Йоаким Осоговски. Той припомни още света Петка Търновска, исихастите Теодосий Търновски, Ромил Видински и Димитрий Басарбовски. 
„Нека в днешния ден да се опитаме поне малко да подражаваме на тяхната вяра, молитва и подвизи и да изпросим тяхното молитвено застъпничество за нашия скъп български народ“, завърши словото си варненският свещеник.