Важно е да се чете, но също така е важно какво четеш, каза пред БТА писателката Елена Алексиева

Важно е да се чете, но също така е важно какво четеш. В противен случай четенето е просто консуматорство, като всичко останало. Това каза пред БТА писателката Елена Алексиева, която днес се срещна с читатели на книжното изложение „Алея на книгата" в пространството пред Националния дворец на културата. 
„Аз съм виждала и съм срещала хора в живота си, които са прочели вагони и планини от книги, но, за съжаление, това ги е направило значително по-интелигентни, но не ги е направило по-добри като хора. Ако четенето можеше да постига и това, щеше да е много добре, но не мисля, че е възможен този изолиран стремеж към интелектуално и духовно усъвършенстване", каза още Алексиева.
На въпрос от БТА защо са важни срещите с читателите на „Алея на книгата", писателката отговори: „Срещите с читателите са важни, защото е много хубаво да говориш с читателя, който е пред теб, от плът и кръв."
„Чрез литература е едно, а пълноценното и нормално човешко общуване е нещо съвсем друго. По този начин литературата и читателите се допълват прекрасно. Аз смятам, че така и трябва да бъде, защото това, че си написал книга, не те поставя някъде в стратосферата спрямо всички останали хора. Ние всички сме много сходни и имаме нужда от едни и същи неща. За мен това да си говоря с хората, без значение дали ще купят моя книга или друга, или изобщо няма да си купят, винаги е голямо удоволствие. Тези разговори винаги ми дават нещо", допълни Алексиева.
Писателката коментира и интереса към четенето на младите хора, като каза: „Не мога да конкретизирам нивото на четенето днес, защото всички виждаме и чуваме тези тъжни тенденции, че хората не четат."
„Не е само младото поколение, по-възрастните също не четат, а се губи толкова много, когато не се чете. В същото време не мога еднозначно да кажа, че хората не четат. Има хора, които четат, има хора, които не четат. Възможно е тези, които не четат, да са повече, но те вероятно не са намерили своите книги. Просто не са разбрали какво губят и какво печелят, четейки. Аз не бих драматизирала, защото светът се променя много бързо, а човекът се опитва да догони темпа на промяна, но не успява, защото е трудно. В този смисъл, от днешната си гледна точка, не мога да кажа, че наличието на добродетел е нещо добро, а липсата – зло", коментира още Елена Алексиева.
Тя обясни, че не си поставя амбициозната цел да отправя послания посредством книгите си.
„Опитвам се да върна назад, или по-скоро да пренеса към днешна дата нещо, което на мен ми липсва много като читател, и това нещо е хуманизмът в литературата. Не говоря за сладникавото човеколюбие, говоря за хуманизма, разбиран като централното място на човешкото същество в литературата и въобще в целия наш свят и всичко, което правим. Дори когато човек е мизантроп, това не означава, че другият човек не е на централното място. Вниманието към човека много ми бяга…опитвам се да го връщам обратно в писането си. От това, че сме толкова много и все по-малко се забелязваме, приемаме и търпим, ние страдаме и тепърва ще страдаме още", обясни писателката.
„Моето послание към нечитателите е да вземат да пробват. Ако изпитват съмнения, да си хванат някой приятел, който чете и на чийто вкус вярват, и да му се доверят съвсем реално. На тези, които четат, казвам да подбират това, което четат, и да позволят на книгите, на качествената литература и на качествената човешка мисъл да задействат собственото им мислене и да ги направят по-критично мислещи, по-нетърпими към много неща", призова Алексиева.
В обобщение, тя каза: „Всичко това е важно, защото именно опортюнизмът, безкритичното приемане на всичко, ни превърнаха и продължават да ни превръщат в това, което сме – едно абсолютно консуматорско общество, което не се спира пред нищо в удовлетворяване на някакви свои абсолютно елементарни нужди, за които му внушават, че това е единственият път към щастието.“