Катя Димитрова, преподавател по български език и литература в Средно училище „Сава Доброплодни“ отбеляза, че първата среща на учениците с поезията на Далчев е в десети клас. Тя попита доколко учителите имат свобода да изберат кои текстове на Далчев да включат в учебната програма. Димитрова каза още, че е поставяла за задача на учениците да открият снимки, с които да илюстрират стихове на Далчев. Те намирали често фотографии, които съответстват на поетиката на Далчев. Димитрова подчерта, че е особено важно какво учителите ще включат като незадължителни текстове от Далчев в учебните часове по литература, за да бъде разбирането на този поет по-задълбочено.
Даниел Димитров, преподавател по литература в Профилираната природо-математическа гимназия „Нанчо Попович“, коментира, че спасението е в това как ще бъдат подбрани текстовете от Далчев, които да бъдат добавени към задължителните шест в учебната програма, които са наистина песимистични. Той поясни, че пред учениците е демонстрирал успешно, че в поезията на Далчев има и оптимизъм. От голямо значение е кои текстове ще се представят и да се направи разграничение между лирическия говорител и поета, поясни Димитров.
Учениците днес се нуждаят от спасение, защото живеят в един по-различен свят от този на Далчев, добави Деян Герговски, журналист и учител по български език и литература. Децата сега са заобиколени от много предмети, както и лирическият герой на Далчев, но в техния случай те не отвеждат към духовност, отбеляза той. В този смисъл Далчев трябва да присъства в учебната програма и то не с две стихотворения, за да се разбере, че не всичко при него е в черни нотки, добави Герговски.
Проф. Теменуга Тенева поздрави всички участници в този форум и БТА за инициативата да събере толкова хора, които имат отношение към литературата, поезията и текстовете на Далчев. „Говорихме си доколко е достъпен на учениците екзистенциалният характер на поезията на Далчев, че без медиаторството на учителя текстовете на Далчев трудно могат да бъдат постигнати от децата“, обобщи тя.