Днес се навършват 190 години от рождението на Марк Твен – писателят, който продължава да живее в сърцата на хората като най-обичания и най-цитиран американски автор.
Един от често споменаваните негови цитати е: „Съобщенията за моята смърт са силно преувеличени“. На пръв поглед той звучи като остроумна шега със собствената му смърт, но истината зад този цитат е по-различна, припомнят американски медии.
През 1897 г. английският кореспондент на в. „Ню Йорк джърнъл“ чул слух, че в Лондон човек с фамилия Клемънс е тежко болен или дори е починал. Журналистът искал да провери дали става дума за самия Самюел Клемънс – Марк Твен, който по онова време също пребивавал в Лондон. Той изпратил телеграма на писателя с въпрос дали именно той е човекът, за когото се носят мрачните слухове.
Твен отговорил с кратка бележка, която журналистът публикувал в броя на „Ню Йорк джърнъл“ от 2 юни 1897 г. В писмото си Твен пише: „Напълно разбирам как се е разпространила новината за моето заболяване. Дори чух от достоверни източници, че съм мъртъв. Джеймс Рос Клемънс, мой братовчед, беше сериозно болен преди две-три седмици в Лондон, но сега е добре. Новината за моето заболяване е възникнала заради неговото. Новината за моята смърт беше силно преувеличена“.
Твен просто дава делово обяснение, че става дума за друг човек, а не за самия него. Не се опитва да бъде смешен или да се шегува. Впоследствие обаче думите му са опростени и превърнати в популярното хумористично изречение: „Слуховете за моята смърт са силно преувеличени“.
Смъртта го преследва от ранно детство
Бебето Клеменс се ражда преждевременно в двустайна барака в градчето Флорида, щата Мисури, на 30 ноември 1835 г. То е толкова крехко и болнаво, че майка му казва: „Когато го видях за първи път, не видях никаква надежда за него“. Въпреки това малкият Самюел оцелява и израства в едно волно южняшко детство. По това време семейството му имало цели 19 котки, на които той давал все по-оригинални имена като Бамбино, Глад, Чума, Сатана, Грях и Бездомчо.
Истинското му име
Преди да избере псевдонима Марк Твен, Самюел Клемънс изпробва няколко други – сред тях Рамблер, У. Епаминондас Адрастус Блаб и Джош. „Марк Твен“ е речен термин, означаващ „втората марка“ – сигнал от екипажите на параходите по Мисисипи, че водата е дълбока два фатома и е безопасна за плаване.
Обича да пише легнал
Твен обичал да пише в леглото и неведнъж давал интервюта именно там. Сам признавал: „Никога не съм правил упражнения, освен да ям и да почивам, и никога не съм имал намерение да тренирам каквото и да било.“
Легнал или не, Марк Твен сътворява през живота си шедьоври като „Приключенията на Том Сойер” (1876), „Принцът и просякът” (1881), „Живот по Мисисипи” (1883), „Приключенията на Хъкълбери Фин” (1884), „Един янки в двора на крал Артур” (1889), „Автобиография” (посмъртно, 1924) и мн. др.
Пионер в употребата на пишеща машина
През 1874 г. Твен видял една от първите пишещи машини „Ремингтън“ във витрина на магазин в Бостън. Макар че тя пишела само с главни букви и изисквала работа с педал, той я купил за 125 щатски долара. Освен това Твен твърди, че е и първият човек в Нова Англия, който притежава телефон за лично ползване.
Ексцентрик в облеклото
През 1907 г. Твен станал сензация в Лондон, когато прекосил улицата от хотела си до обществената баня, облечен в син халат и чехли. В Америка често носел яркочервени чорапи и изцяло бели костюми, които наричал „моите костюми тип „не ми пука“ („dontcareadam“).
Известни приятели учени
Марк Твен храни дълбоко уважение към науката и експериментите. Близък негов приятел бил Томас Едисън, който веднъж го посетил в имението му в Рединг и заснел единствения известен филм с образа на Марк Твен на живо.
Твен поддържал приятелство и с Никола Тесла, когото често посещавал в лабораторията му и наблюдавал с охота експериментите му. Писателят се интересувал и от парапсихология. Бил сред първите членове на Обществото за психични изследвания, което и днес продължава да изучава явления извън рамките на съвременната наука.
Паметта на Марк Твен
На стари години Твен споделя: „Когато бях по-млад, можех да си спомня всичко – независимо дали се е случило или не. Но сега способностите ми се влошават и скоро ще стигна до състояние, в което ще помня само неща, които никога не са се случвали. Тъжно е да се разпадаш по този начин, но всички трябва да го направим.“
Предсказа собствената си смърт
Твен се ражда само няколко седмици след перихелия на Халеевата комета през 1835 г. Тъй като тя се появява приблизително на всеки 75 години, писателят твърдял, че съдбата му е свързана с нея. През 1909 г. пророкува:„Аз дойдох с Халеевата комета през 1835 г. Тя идва отново следващата година и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с тази комета.“
Марк Твен спазва обещанието си – умира на 21 април 1910 г., един ден след перихелия на Халеевата комета, на 74-годишна възраст в дома си в Кънектикът.