Вече четири десетилетия диджей Анатоли от Ловеч е зад пулта и се грижи за доброто настроение на танцуващите

Вече четири десетилетия диджей Анатоли от Ловеч е зад пулта и се грижи за доброто настроение на танцуващите.
Да съм диджей, за мен са много неща - призвание, професия, удоволствие, мисия дори, каза пред БТА Анатоли Анастасов в Световния ден на диджея, който се отбелязва на 9 март. И добави, че опитвайки се да прокарва качествена и стойностна музика, допринася и за формирането на добрата музикална култура у хората.
Той разказа и за първите си стъпки в професията. През 1986 година, още ученик в Езиковата гимназия в Ловеч, разбрал, че в Младежкия дом се организира курс за диджеи, и се записал. Той продължил една седмица, групата била от около 35 души. „Водещи бяха местни лектори, вещи в организирането на забави - така се казваше тогава, както и специални лектори от София – Валентин Ветов (светла му памет!) от Българската национална телевизия и Йордан Георгиев-Данчо Стълбицата. Как ще пропусна такова нещо? Много неща научих от тях, като се има предвид, че едва бях навършил 15 години”, спомня си 53-годишният днес Анастасов.
След курса имало и изпити – писмен и практически. До практическия били допуснати седем-осем човека, които имали половин час на разположение пред публика. „Тридесет минути водих първата си дискотека в Младежкия дом пред над 500 души. Всички, които участвахме, залагахме на утвърдени хитове, като най-големият тогава беше Heartbreak Hotel на Си Си Кеч. Всички го пуснахме – за кеф на танцуващите. По задължение пускахме български и съветски песни – резонно, за тях получавахме освирквания, но такава беше директивата „от горе”, разказва диджеят.
Впоследствие той разбрал, че курсът имал за цел да се избере щатен диджей на Младежкия дом в Ловеч, което той нямало как да постигне с оглед на възрастта му, но е благодарен, защото наученото тогава, по думите му, се оказало безценно за него.
Станало ясно, че музиката ще играе значима роля в бъдещето му, и малко преди да завърши средното си образование, се явил на изпит за категоризация – по онова време все още действало изискването, че трябва да имаш определена категория, която ти дава право да работиш като дисководещ. Записал се и го уведомили, че изпитите ще са в два последователни дни през април 1989 г. в младежки дом „Лиляна Димитрова” в столицата. „Оказа се, че сме над петдесет човека. Влязохме в една зала на младежкия дом и пред нас се изправиха едни сериозни чичковци и лелки, които ни информираха за естеството на изпитите – три на брой: първият – политически, вторият – музикален, третият – практически. Ако ги издържиш, вземаш мечтаната категория. Раздадоха по няколко бели карирани листа и химикалки и обявиха темата – „Писмото на другаря Тодор Живков до еди-кой си конгрес на ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз – б.а.) и неговото значение”. Отлично! Само дето аз не бях чел нищо по темата. Поседях десетина минути, хапех химикалката и се чудех накъде да се огледам. Накрая станах и си предадох листа с името и заглавието на темата. Погледнаха ме учудено, а аз им казах „Дошъл съм да се уча на музика, не на политика” и си излязох”, връща лентата ловчалията.
Признава, че първите пет години от стремежите му да се учи и изявява като диджей са му помогнали много. Попивал от това, което правели колегите му, слушал по радиото, записвал музика на касети и очаквал своя ред. И той дошъл през септември 1990 година, когато започнал работа в импресарска къща „Мариано”, чрез която бил назначен за щатен диджей в ресторант „Люспата” в Ловеч.
Година по-късно вече е зад пулта в една от местните дискотеки. Снабдил се с първата си качествена апаратура, набавил си и първите светлинни ефекти – модерните за онова време блиц, глобус и маркуч с бягащи светлини. А в края на 1991 г. младо семейство му гласувало доверие да води сватбата им – първото подобно празненство за диджей Анатоли.
По думите му едно от най-приятните места, на които е работил, е дискотека, известна на ловчалии с името „Водното”. С Иво, един от барманите, понякога си сменяли местата – той зад пулта, дисководещият зад бара. На един от големите хитове тогава – I Can’t Dance на „Дженезис”, редовно демонстрирали заедно на дансинга специфичната походка от видеото към песента.
Разказва и за организирана от тях двамата акция, която днес ще бъде наречена флашмоб: „По това време една от най-гледаните реклами по телевизията беше на един ежедневник, която беше на фона на песента Bakerstreet на Undercover. В един от дните подсигурихме вестници за цялата дискотека, а в момента, в който пуснах песента, всички вдигнаха вестниците в ръце. Луда работа, но много готино се получи!”
С „Водното” е свързан и един от критичните му моменти. Обадил му се шефът – притеснен, че е станало наводнение. Над сто от касетите му се били наводнили, но след неколкодневно съхнене продължили да работят най-нормално. „Фонотеката ми тогава беше с музика, събрана в близо хиляда касети, които носех в пет огромни куфара. А микрофонът, който ползвах, и днес ми върши чудесна работа – повече от 30 години”, споделя диджей Анатоли.
През 2025 г. той отбелязва 40 години в професията. Отдавна вече не е диджей в дискотека или клуб. Най-често е в един ловешки ресторант, води и лични тържества от 2000 г. насам. „Грубо казано, за 25 години съм имал около 3000 участия – сватби, кръщенета, банкети, юбилеи, фирмени партита и т.н. Специално брачните празненства са може би към 300”, пресмята Анастасов.
Понякога на участия той носи и тъпан. Застава в центъра на хорото и го удря в ритъма на музиката. „Хората се радват. Имам клиенти, които, след като ме ангажират, държат да бъда и с тъпана. Забавляват се”, обясни диджеят.
Ловчалията посочи още, че през годините е имал възможността да работи и общува с различни имена в бизнеса – колеги и изпълнители. Добър приятел му е рапърът Иван Динев-Устата, с когото са имали доста съвместни участия, а музикантът му е предоставил правото да изпълнява негови хитове, което Анатоли прави и до днес. „Хоризонт“, с които се запознах, когато бях водещ в радио „Лиани“. Често съм работил и с Драгомир Драганов – прекрасен човек и приятел, певицата Бриана и много други. Незабравими ще останат за мен и участията ми с Валя Балканска – това няма как да се забрави, с Глория, с Тони Димитрова, с Веселин Маринов. От новите имена ще отбележа Димитър и Христо, участници в телевизионния формат „Като две капки вода“ в момента. Имат голямо бъдеще, а лично израстването на Христо, който е от Троян, стана и пред очите ми и затова много им се кефя в момента”, разказа диджей Анатоли.
Той не счита, че за тези четири десетилетия се е променил: „Оставам си все същият оптимист, луд и с младежки дух, надявам се”. По думите му вкусът на хората се е променил със самите тях. „По-новото поколение „залита” към по-комерсиалната вълна – попфолк, гръцко, сръбско, еднодневките... Константа обаче си остават хитовете от 70-те, 80-те и 90-те години. Те се харесват и на младите, а напоследък някои от тях пак се завръщат в по-нов аранжимент. Както се казва – новото е добре забравеното старо”, коментира диджей Анатоли.