Вече две години музей "Ахинора" в Казанлък опазва и обогатява знанието за творбата и за създателя й Иван Милев

Вече две години музей „Ахинора“ в Казанлък, който е и единственият музей в света, посветен изцяло на една картина, опазва и обогатява знанието за живота и творчеството на именития художник Иван Милев. Това каза в интервю за БТА изкуствоведът и директор на местната Художествена галерия д-р Пламен Петров. За това време музеят доказа, че е пространство, което заема важно място в структурата на казанлъшката галерия, посочи той. 
Това е пространство, което е уникално не само у нас, а и по света с факта, че е посветено на една единствена творба, а именно „Ахинора“ на Иван Милев във варианта и от 1925 година, отбеляза д-р Петров. За тези две години музеят е бил посетен от повече от 2500 души и, според директора, е успял да подпомогне популяризирането на изключително енигматичната история, която картината „Ахинора“ предлага. „От една страна ние знаем кой е нейният автор, знаем от кой текст е провокирана, а именно легендарния разказ на писателя и художник Николай Райнов „Царица Ахинора“. Същевременно обаче картината задава десетки въпроси - основно около това коя е жената, послужила за модел, позирала или вдъхновила художника извън текста на Райнов“, обясни изкуствоведът. И отбеляза, че музей „Ахинора“ се грижи и за популяризирането на името на Иван Милев и за създаването на един по-широк контекст, в който творчеството му да бъде разглеждано. 
В музея има пространство за временни експозиции, като смея да твърдя, че благодарение на създадените такива до момента, успяхме да доведем до знанието на публиката доста факти, които до този момент не са били познати за него и да разширим значението на името и на творчеството му в съзнанието на българското общество, посочи още д-р Пламен Петров. 
Той отбеляза, че голяма част от въпросите около „Ахинора“ може би няма да получат своя отговор. Вероятно така трябва да бъде, но е факт, че благодарение на текста, който знаем, че Иван Милев е ползвал, можем да преведем и да разгадаем метода му на работа – как той превежда текста във визуални метафори, което е изключително ценно за последващите изследователски подстъпи към неговото творчество, обясни директорът. По думите му в музей „Ахинора има една пространна биография за твореца, която довежда до знанието на публиката неизвестни допреди откриването на пространството факти. Благодарение на изследователската работа, свързана с новия културен институт, са известни десетки нови нюанси от краткия житейски и творчески път на Милев, а музей „Ахинора“ дава възможност те да достигнат до публиката.  
Филиалът на местната Художествена галерия, който е дом на едноименната творба на Милев, беше тържествено открит на 24 май 2023 година, а първата временна изложба в него, озаглавена "Оцелелите", представи за пръв път в страната фрагмент от оцелялата след бомбардировките над София от 1944 година колекция на писателката Анна Каменова и юриста и дипломат проф. Петко Стайнов.  
През декември 2023 година музей „Ахинора“ беше домакин на изложбата от стихове, проза и акварел „Писма от степта“, която показа на публиката част от слабо познатото и непубликувано до този момент литературно наследство на Иван Милев, а през май 2024 година, по повод 120-ата годишнина от рождението на художника Васил Стоилов, в новото пространство в Казанлък беше показана творбата му „Триптих“. На мащабната композиция са изобразени Васил Стоилов, Златю Бояджиев, Владимир Димитров – Майстора, Васил Захариев и Цанко Лавренов. Това е и единствената известна днес картина, в която е увековечен и образът на Иван Милев. 
В момента по повод стотната годишнина от дипломирането на Милев от Държавната художествена академия, в музей „Ахинора“ може да бъде разгледана изложбата „Вие не разбрахте кой съм аз – 100 години от постигането на една мечта". 
Тази година отбелязваме и вековния юбилей на самата картина „Ахинора“, като екипът на галерията организира поредица от инициативи, разказа още д-р Пламен Петров. „Съвместно с Гергана Атанасова инициирахме проекта „Пос(в)ещение на картина“, свързани със срещането на литературата с образа – нещо, което изначално „Ахинора“ по някакъв начин носи“, каза той. Тези срещи са с писатели, които, провокирани от образа на „Ахинора“ и изправяйки се очи в очи с нея, правят своето литературно посвещение към нея. Срещите ще продължат през цялата настояща година, а впоследствие ще бъдат събрани в самостоятелно издание, а инициативата ще прерастне в подобни посвещения в другите филиали и в централната сграда на галерията.
По повод годишнината предстоят още поредица от лекции, които да разширят хоризонта към възприемането на творчеството на Милев, както и поредица от детски ателиета, с които се надяваме да провокираме най-ценната част от публиката – децата, каза още д-р Петров. Предстои и издаване на ново допълнено издание на албума за Иван Милев, а по повод юбилея на „Ахинора“ в Народното събрание след няколко дни ще бъде показана изложбата „Очите ми… Към погледа на жената в българското изкуство“. 
Опитахме се да отбележим рождения ден и с още една интересна инициатива – „100 години „Ахинора“ – 100 лица на съвременната жена в Казанлък“, напомни директорът. Възнамеряваме да продължим живота на тази инициатива във виртуалното пространство, споделяйки кои всъщност са тези сто съвременни лица на жената, станали съпричастни към това събитие, каза той. И допълни, че целта на екипа е да се прехвърлят мостове между миналото и съвремието. „Изкуството, без да го пренасяме в съвремието си и да го контекстуализираме в днешния ден, като че ли няма особен смисъл. Струва ми се, че това е и най-важната функция на музея въобще – да създава тези връзки между миналото, което опазва, и съвремието. Целта е да създадем едни хора, които имат отношение към това минало, които гледат с познание и чувствителност в настоящето, за да изграждат своето по-смислено бъдеще“, каза д-р Пламен Петров.