Великотърновски актьори пазят незабравими лични спомени от срещите и партньорството си на сцена с Калоянчев и Парцалев
Калоянчев и Парцалев са незабравими за тези, които са ги гледали, каза за БТА актьорът Иван Евстатиев, но добави, че той е имал и възможността да играе на една сцена с тях.
Евстатиев разказа как първо като студент след лекции във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ е ходил със своите колеги да гледа представленията в близкия Сатиричен театър. Нашият професор, който беше директор там, ни казваше да наблюдаваме Калоянчев и Парцалев, защото това са двама артисти, които се надиграват. Това беше буря от талант, спомни си той.
След идването на Евстатиев във Велико Търново в края на 70-те години театърът в старата столица поставя постановката „Сако от велур“. По същото време пиесата се радва на интерес и на софийска сцена. Тогавашният директор Георги Самсиев решава да покани Георги Калоянчев на гастрол във Велико Търново, където да изиграе ролите на шестте чиновници в постановката. Имах щастието да си партнирам с този човек, каза Евстатиев. Когато излезеше пред публиката, тя започваше да се смее, но най-лошото е, че на първото представление с тримата ми колеги на сцената също умряхме от смях, като го видяхме, спомни си актьорът. Впоследствие великотърновските актьори свикват с това и започват да играят наравно с него, затова Калоянчев решава да ги провокира и след няколко спектакъла ги изненадва по друг начин, което пак ги разсмива. Изиграни са десетина представления пред пълни салони, а Евстатиев определя Калоянчев като университет за театър.
За Парцалев актьорът разказа, че с него го запознала майка му, която също е артист, при едно ходене на театър в София на 3 септември 1967 г. Тогава той получил картичка с автограф и лично послание, която пази и до днес. Впоследствие Евстатиев става студент във ВИТИЗ и когато е между втори и трети курс, Парцалев прави спектакъла „Весела среща“, в който участват Стоянка Мутафова, Маргарита Димитрова, Христо Кидиков. Евстатиев е поканен да бъде конферансие и да участва в хумористичните скечове. Така в продължение на 30 дни заедно с тях обикаля летните театри и стадиони в страната, което определя като истински празник за себе си.
Евстатиев си спомни и за филма „Тримата от запаса“ на режисьора Зако Хеския, където по препоръка на Парцалев и преминат кастинг е избран да изиграе ролята на немски войник в една от емблематичните сцени. За негово съжаление, по технически причини и невъзможност да повтори сцената поради ангажимент, ролята му е заснета от друг и неговото изпълнение не влиза във филма.
Иван Митев също разказа, че се е срещал с двамата артисти както като ученик, така и като професионален актьор. Той също пази незабравими спомени, а най-важното нещо, което е запомнил като урок от Парцалев, е, че за най-великата импровизация е нужно преди това да си си научил текста перфектно.