Великотърновският театър и Народен театър „Иван Вазов“ имат силна и неразривна връзка още от създаването си, каза актьорът Иван Митев

Великотърновският театър и Народен театър „Иван Вазов“ имат силна и неразривна връзка още от годините на тяхното създаване. Това разказа за БТА актьорът от Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ в старата столица и хроникьор на театралната дейност в града Иван Митев. Той гостува в пресклуба на агенцията във връзка с представянето на новия брой на списание ЛИК, посветено на 120-ата годишнина на Народен театър „Иван Вазов“.
Може би в началото на дългогодишната връзка на великотърновския театър с Народния театър в София стои създателят на първия театрален вестник в България – „Търновски театръ“ (1900 г.) Стоян Коледаров, разказа Митев. Той е автор на пиесата „На кръстопът“, която е поставена в Народния театър. Малко по-късно, на 16 януари 1907 г., търновският учител, актьор, голям интелектуалец и началник отдел в Министерството на просветата Никола Ненов е назначен за управител на Народния театър, добави Митев.
Една от емблематичните фигури на театралното изкуство във Велико Търново и в страната като цяло е търновецът Константин Кисимов, чието име носи и Музикално-драматичният театър в старата столица, подчерта Митев. През месец октомври 1922 г. той се явява на конкурс за драматични ученици в Народния театър и е един от тримата, които са избрани и приети там на 30 ноември1922 г. По-късно Кисимов продължава да поддържа здравата връзка между двата града. През 1928 г., когато читалищният театър „Надежда“ в Търново започва да играе пиеси от репертоара на Народния театър, той е поканен да пренесе постановката на Николай Масалитинов „Големанов“ на търновска сцена. В града са изиграни няколко представления, в които Кисимов играе главната роля. През май 1937 г. той отново е поканен в Търново да постави пиесата „Хъшове“ на Иван Вазов. Кисимов пренася постановката на Хрисан Цанков и играе своята коронна роля – Странджата, а спектакълът има огромен успех. През януари 1942 г. актьорът гастролира в родния си град с пиесата „Когато вятърът си играе“, в която изпълнява главната роля. Тази постановка също се радва на голям интерес и не слиза от сцената до края на сезона. През 1950 г., по повод 100-годишнината на Иван Вазов, Кисимов отново е поканен от Градския Народен театър в Търново да постави постановката „Хъшове“ и да играе ролята на Странджата. Пиесата има много представления не само в града, но и в окръга. През сезон 1956-1957 г. Кисимов поставя и „Към пропаст“ от Иван Вазов, разказа Митев.
Не са малко и другите актьори, които играят във Великотърновския театър и в Народния театър „Иван Вазов“, а много са и режисьорите от софийския театър, които поставят в старата столица. През март 1940 г. в Търново е поканена актрисата от София Ирина Тасева за постановката на театър „Надежда“ – „Пеги, радост моя“, в която изиграва няколко спектакъла на търновска сцена. През пролетта на 1941 г. тя отново гастролира в постановката „Дъщерята на Ефремов“ и участва в няколко представления, които имат огромен успех. През сезон 1957-1958 г. в Търново е поканен Георги Стаматов да постави „Борислав“ от Иван Вазов, през 1960-1961 г. проф. д-р Кръстю Мирски поставя „Царска милост“ от Камен Зидаров, през 1962-1963 г. проф. Боян Дановски е режисьор на „Главата на другите“ от Марсел Еме, а през 1964 г.-1965 г. е поканен проф. Анастас Михайлов, който поставя „В полите на Витоша“ от Пейо Яворов. През сезон 1965-1966 г. проф. Енчо Халачев поставя „Иванко“ от Васил Друмев, а за главната роля е поканен на гастрол актьорът от Народния театър Васил Кирков. През същия сезон в Търново гостува актрисата и режисьор от софийския театър Николина Томанова, за да постави „Щедра вечер“ от Блажек и да играе главната роля на Алгара в „Еленово царство“ от Георги Райчев. По същото време в щата на Народния театър да играе в няколко постановки е поканен актьорът-звезда на търновския театър Милен Колев. През сезон 1967 г.-1968 г. за директор на Драматичен театър „Константин Кисимов“ в старата столица е назначен главният драматург на Народния театър Александър Хаджихристов. През сезон 1978 г.-1979 г. проф. Енчо Халачев поставя в Търново „Големанов“ от Ст. Л. Костов, а главната роля в над 50 представления изиграва Стефан Гецов. В края ня 70-те години на търновска сцена свои постановки поставят Леон Даниел, Младен Киселов и проф. Анастас Михайлов. През сезон 1978 г.-1979 г. Асен Шопов режисира „Коварство и любов“ на Шилер. За ролята на Фердинанд е поканен на гастрол актьорът Стефан Данаилов. През сезон 1980 г.-1981 г. на търновска сцена гастролира актьорът Любомир Кабакчиев в ролята на Георги Димитров. Постановката е на Йорданка Самсиева и са изиграни повече от 30 представления. През сезон 1985-1986 г. е поканена актрисата и режисьор от Народния театър Николина Томанова, за да постави пиесата „Една калория нежност“ от Георги Данаилов, а през 1991-1992 г. тя режисира и „Херцогинята на Падуа“ от Оскар Уайлд.
Не бива да се забравят и още няколко важни факта, свързващи двата театъра, посочи Иван Митев. В началото на ноември 1925 г. в Търново е създаден първият постоянно действащ професионален Окръжен Народен театър, субсидиран от държавата. Той просъществува два сезона и половина, а директор, режисьор и актьор в него е Владимир Николов – артист от Народния театър. При откриването на първия сезон с премиерата на „Борислав“ от Иван Вазов, поздравителна телеграма изпраща лично директорът на Народния театър – Владимир Василев. През месец август 1937 г. да направи проект, да изработи и постави нова театрална завеса и механизмите на сцената на търновския театър „Надежда“ е поканен художникът на Народния театър – Александър Миленков. Не на последно място – през сезон 1952-1953 г. чрез тогавашния директор на Народния театър в София Камен Зидаров за една година в Търново са командировани актрисите от Народния театър Гинка Спасова, Лидия Щелконова и Белка Белева. Те участват активно в репертоара и помагат на новия театър да се изгради професионално.