Венера е вулканично по-активна, отколкото се предполагаше, сочи нов анализ

Венера изглежда е вулканично по-активна, отколкото се смяташе досега, сочи скорошно проучване на стари изображения, съобщава Ройтерс.
Това твърдят учени, чийто нов анализ на радарни изображения отпреди десетилетия е забелязал доказателства за изригвания на две допълнителни места на повърхността на негостоприемната планетарна съседка на Земята.
Радарните изображения, получени от космическия апарат „Магелан“ на НАСА от 1990 до 1992 г., показват големи потоци лава на тези две места в северното полукълбо на Венера, казват изследователите. Тези констатации, заедно с предишни изследвания, показват, че вулканичната активност на планетата е сравнима със земната, допълват те.
„Магелан“ картографира 98% от повърхността на Венера. През последните години напредъкът в компютърните възможности улесни анализа на радарните данни на „Магелан“.
„Тези открития значително променят разбирането ни за степента на вулканична активност на Венера, като предполагат, че тя може да е много по-активна, отколкото се смяташе досега“, заяви планетарният учен Давиде Сулканезе от университета „Д'Анунцио“ в Пескара, Италия, научен ръководител на изследването, публикувано тази седмица в списание Nature Astronomy.
Единият от двата обекта е вулкан, наречен Сиф Монс, който е с диаметър около 300 км и се намира в регион, наречен Истла. Радарните изображения тип „преди и след това“ регистрират движението на поток от лава, образувал около 30 квадратни километра нови скали.
Другият обект е голяма вулканична равнина в район, наречен Ниобе Планитиа. Там поток от лава е образувал около 45 квадратни километра скали.
Новата скала и на двете места е оценена на средна дълбочина между около 3 и 20 метра.
„Нашето изследване е първото, което предоставя пряко доказателство за потоци от лава, образувани през периода на мисията на „Магелан“. Анализирайки радарните изображения от космическия кораб, наблюдавахме промени в морфологията на повърхността и радарните данни, които свидетелстват за нови потоци от лава, обяснява Сулканезе.
„Това дава преки доказателства за продължаваща вулканична дейност на Венера, надграждайки предишни доказателства, като например промените в атмосферния серен диоксид, данните за топлинните емисии на повърхността и особено доказателствата за деформация на вулканичен отвор, наблюдавани по време на мисията на космическия апарат“, каза Сулканезе.
Изучаването на вулканичната активност дава представа за топлинната еволюция на планетата, процесите на обновяване на повърхността и атмосферните взаимодействия, обясняват учените.
Въпреки че Венера и Земята са много сходни по отношение на размера, масата, химическия състав и вътрешната структура, съществуват фундаментални разлики, които превръщат Венера в адска планета с изпепеляваща температура на повърхността и смазващо атмосферно налягане.
„Причината за тази различна еволюция все още е предмет на дебати“, добави Сулканезе, като отбеляза, че планираните мисии на НАСА и Европейската космическа агенция през следващите години „ще ни помогнат да разберем по-добре защо тези две планети имат толкова различна съдба“.