Венета Йочева представи в Плевен новата си книга "Лозето на съдбата"

Венета Йочева представи в Плевен новата си книга "Лозето на съдбата". Събитието беше в залата на Художествена галерия Дарение "Колекция Светлин Русев".
"Лозето на съдбата" е шестата книга на авторката. За БТА тя каза, че нейните първи четири книги са документални очерци за хора и събития от родното й село Брест, община Гулянци. След тях Йочева събира кураж и написва повест със заглавие "Мино". Мино е име на момче. Книгата е посветена на всички деца без родители, които няма на кого да кажат: "Гушни ме, мамо! Страх ме е!"
След успеха на "Мино" на Йочева й хрумва идеята да напише роман. Темата за лозето е част от селския бит, част и от историята на собственото й семейство и винаги я е вълнувала. Баща и е бил майстор на бъчви, а самата тя е родена на 14 февруари. През една безсънна нощ решава и кои да бъдат нейните герои.
Книгата е написана за седем месеца. Действието се развива в имение в покрайнините на българско село. Имението е собственост на трето поколение лекар – акушер-гинеколог. Такива са били и баща му, който е завършил медицина в Съветския съюз, и дядо му, учил във Франция. Между тях винаги е имало спор коя школа в медицината е по-добра – източната или западната. Главният герой Смилян Тодоров завършва в България, но специализира в САЩ.
Драматична история запознава Смилян с бъдещата му жена. Срещу нея е направен опит за изнасилване, след което тя изпада в безсъзнание. Той спасява живота й и за да я върне към реалността я прибира в собствения си дом. Самата тя се страхува да излезе, защото опитът да изнасилване е станал в лозето на нейните родители.
Книгата представи нейният редактор и секретар на Сдружение "Дружество на писателите" – Плевен Татяна Любенова. Пред БТА тя каза, че създаването на тази книга е изключителен акт от страна на Венета Йочева. Тя е прекрасен разказвач, който ангажира читателя с начина, по който води повествованието. Прави го простичко, обикновено, с чист и хубав български език, непохабен от съвременните набези на чуждите думи. Всичко това прави четивото интересно и четивно, добави Любенова.
Тя каза още, че заглавието е "Лозето на съдбата", защото лозето е символ, който обединява хората в едно селище. Лозето се възприема като нещо духовно, а не само като нещо, с което човек се препитава и получава грозде или вино. То носи духа на времето и духа на българите.
За настроението на гостите на представянето се погрижиха учениците от Националното училище по изкуствата "Панайот Пипков" – Момчил Иванов на тъпан и Валентин Иванов на гайда.