Верка Сидерова си остана земен човек и мъдра жена, бидейки даровит артист от световна величина, каза за БТА проф. дн Венцислав Димов

Верка Сидерова си остана земен човек и мъдра жена, бидейки даровит артист от световна величина, каза за БТА проф. дн Венцислав Димов от Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийски университет “Св. Климент Охридски.”
По негови думи народната певица остава във вечността. “Ще си позволя тази фраза-метафора, не само заради патриаршеската възраст, на която напусна отсамното („доксан докуз“, както казват старите добруджанци), а и заради близостта помежду ни. С Верка сме приятели, сме, защото продължавам да си говоря с нея и сега, когато е вече отвъд, а и заради споделените ценности, и заради астралната ни близост. Родени сме в един и същи град, на една и съща дата, само че с разлика от няколко десетилетия, но не само заради това се чувствам душевно слят с нея, а и заради нечесто срещаната нейна дарба да преживява песента, заради вродения ѝ аристократизъм, съчетан с неуморен труд и непрестанно изграждане, израстване и извисяване”, сподели проф. Димов.
Той призна, че е научил много от Верка Сидерова за световните триумфи с ансамбъла на Филип Кутев, за старите песни, за сиромашкото детство в добричкия квартал „Карабоклука“, за годините на румънско господство, дори за стари добруджански рецепти. “Всичките тези тегоби и всичките други възвисявания като солистка на легендарния национален фолклорен ансамбъл, воден от Филип Кутев, не я направиха „звезда“. Колкото и да се възвисяваше в славата, тя си оставаше свързана с Добруджа, със земята и обикновените хора. Носеше на крехките си плещи не само таланта на певица „от бога“, но и дарбата и трудолюбието на обикновен, добър, земен, мъдър човек”, каза още проф. Димов.
Говорейки за Верка Сидерова, той си спомня нейните думи “дори и заради една от моите песни – „Лалето“ – си струваше да извървя живота си, да оставя песните си като неувяхваща китка, в която са вплетени и лалето, и зюмбюла, и гюла на свидната България и на Златната Добруджа.”
Проф. Димов допълни, че здравият корен ражда зелена корона, но малцина имат и дарбата да порастат оттам и дъхава китка. “Верка бе сред тях. И ще остане вовеки от тях”, допълни проф. Димов.
Той сподели, че като член на експертната комисия на Международен фолклорен фестивал в Бургас, е предложил на колегите си и убедено е гласувал Верка Сидерова да получи престижната награда „Нестинарка“.
“Според народната етимология „нестинар“ не е само играещият върху огън, а добилият „истината“. Верка си остава „истинарка“ – самата тя и нейните песни ни горят и парят като буен огън, но си остават икони на човещината и българщината, които ще ни извисяват духа поколения напред. Вярвам, че и утре ще има млади сърца и гласове, които да се зареят във висинето с нейната „Месечинка“, каза проф. Димов.
По негови думи песните на Верка Сидерова са едни от последните живи звукови икони на българина. “Те греят и топлят като добруджанското злато – житото, галят като талази на Шабленското море и поле”, каза още професорът.
Той си спомня, че на песента „Години, години“ е нарекъл един от документалните си филми за Добруджа, част от трилогията „Какъв е спомен станало“, „Години, години“, „Музикалната памет на Добруджа“. 
“С Веркините слово и песни направихме с моите студенти от Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет уникален радиофилм, който излъчихме в националния ефир на Дарик радио на рождения ѝ ден и представихме на национални и международни фестивали през 2014 година. С надслов от нейна песен започна и книгата ми „Добруджа: памет и песен“ от 2012 година. Когато си разменяхме книгите, Верка ми написа: „На Венци. Животът ти да е като един полъх от Добруджа“. Той е, како Верке! И ще бъде полъх от Добруджа. И заради твоите галени глас и златни песни, които ще продължават да живеят и отвъд нашето време и свят, вярвам, споделени и обичани!”, завърши професор Димов.