Първата работа на Весела Сергева е Българската телеграфна агенция (БТА). Но тя остава в агенционната журналистика цял живот. 42 години е лицето на агенция Франс прес за България: от април 1983 година допреди няколко месеца. За своята кореспондентска работа получава френско гражданство и е отличена с френския Национален орден за заслуги.
Майка й искала тя да следва журналистика, но това не я вдъхновило заради тогавашните вестници: „не беше журналистика това, което стигаше до масовия читател“. Написала все пак журналистика при кандидатстването, но записала френска филология и английски.
Съдбата обаче си знае работата: случайно разбира за конкурс в БТА, печели го и постъпва в „Международна информация“. Изключителният ми професионален шанс е първо да попадна в „Международна информация“ на БТА и след това да стана кореспондент за Франс прес. БТА събуди у мен страст към журналистиката, към знанието, към новината и интерпретацията. Винаги оттогава до ден днешен искам да знам какво става“, разказа Весела Сергева за подкаста БТА Паралели. Това са и думите, които е казала наскоро във Виена, където регионалното бюро на Франс прес й прави официално изпращане.
Уникалното място „Международна информация“ на БТА
Весела нарича „Международна информация“ от 80-те „уникално място“: в едно несвободно време това се оказва свободолюбиво място. „В страна, където информацията не беше информация, ние получавахме световните агенции и светът ни беше като на длан“, разказва Весела. Основната работа на международниците в БТА не е била да се цитира съветската ТАСС, а да обобщават новини поне по две агенции. Всички работили по това време в БТА, говорят за „служебните“ бюлетини: партийци са имали право да знаят истината и „ние с голяма радост им я разказвахме“. „Помежду си говорехме откровено, защото имахме тази информация. Може би от време на време ни е личало, когато сме правели явния бюлетин“, спомня си Весела.
Връщайки се към тези години, Весела казва, че никога е нямало да напусне БТА, ако не се е появила възможността във Франс прес. Това става от случайна среща: превежда на среща на тогавашния генерален директор на БТА и представител на Франс прес. Казва „да“ на въпроса би ли приела да стане техен кореспондент. На Франс прес им отнема доста време и българските власти да приемат. „Минаха месеци, перипетии, но получих акредитация. На 15 април 1983 г. свободната преса в България бях аз. Свободна, но свободна с микрофони в колата, телексът се следеше, всичко се наблюдаваше. Но свободна медия“, разказва Весела Сергева.
Новината, която обикаля света
Уменията, придобити в БТА, й помагат да блесне във Франс прес още в първите седмици. На посещение в София е тогавашният сирийски министър на отбраната Мустафа Тлас. Не излизат новини от официалните разговори, но Весела иска интервю, където засяга темата за напрежението между Сирия и ООП. За нейна изненада Тлас казва през официален преводач от арабски: „Ясер Арафат е агент на ЦРУ и всеки момент ще бъде убит като куче“. „Пуснах го аз с рефлекса си от БТА. И новината обиколи света. Така ме признаха за журналист във Франс прес“, спомня си Весела Сергева. Това е и първият път, когато българските власти я привикват да я заплашват, че ще я лишат от акредитация. Това се случва периодически в кариерата й преди промените.
Новина, предадена в лифт към Витоша
Заради Весела Сергева Франс прес е първата агенция, която предава за „възродителния“ процес. Въпросът е не само да се научи такава информация, но и да се провери. Весела успява. И когато в София идва тогавашният директор на регионалното бюро във Виена Дидие Фокьо, тя му казва новината в… открития лифт над Драгалевци към Витоша. „Там се предполагаше, че не се слуша. Той провери информацията: ходи в посолства. Написа я и се подписа“, разказва Весела. Българските власти забраняват на Фокьо пет години да влиза в България. Но междувременно пада режимът. „Това беше огромен успех“, казва Весела. Разбира се, властите пак я викат да се обяснява. “Казах им: откъде да знам защо така е написано“. Викаха ме, плашеха ме, пречеха ми да пътувам, но нищо особено не ми правеха. Това беше и номерът на комунизма: хората да не знаят какво ще им се случи“.
Ноември 1988
Година преди падането на Живков Весела има такава информация по свой източник от ЦК на БКП, че „нещо такова се гласи“. Журналистическият усет й помага да не пуска такава информация без потвърждение, но пише на регионалното бюро във Виена да подготвят биографията му. „Една година редовно отдел „Печат“ на Външно министерство ме викаха да ме питат какво съм имала предвид, като съм писала да направим биографията на Живков“, разказва Весела поредния епизод на играта „котка и мишка“.
Когато обаче идва истинският 10 ноември, тя подготвя информацията, но докато изчаква официалното съобщение по БТА, в офиса й прекъсват телексни, телефонни и всякакви други връзки с Виена. Все пак всичко се оправя и тя успява бързо да предаде новината. Бърза е и с информацията за Петър Младенов.
Отговорността на журналистите
„Безкрайната отговорност на журналиста е да възпиташ читателя на какво да вярва и на какво – не“, казва Весела Сергева. Хора с висше образование и претенции ти казват: „Четох в интернет“. Хората се „хващат“ по думите й и това създава общественост, която може да бъде манипулирана и е манипулирана.
„Важно е повече от всякога сериозните медии – медиите, които проверяват информацията си – да са си на мястото. Медиите нямат моралното право да отстъпят. Трябва да ги има и трябва да викат колкото се може по-силно, да бъдат колкото се може по-убедителни“, казва тя, имайки предвид българската ситуация.
Един от съветите, който дава на младите колеги, е да слушат до края на пресконференцията, понеже новината може да излезе накрая или дори след края й. Това е и съветът, който е дала на колегата Росен Босев, който поема от нея кореспондентството за Франс прес.
И още: да четат, „ама много да четат“ авторитетни издания, да сравняват, да се научат как да вадят главното и да питат събеседници, които разбират. И основното: да не се оставят да бъдат лъгани.
Животът след АФП
Няколко месеца след спирането за Франс прес Весела Сергева още се наслаждава на свободното си време. „Продължавам да се вълнувам от новините, но е изумително усещането да можеш да разполагаш с времето си. Един агенционен журналист никога не разполага с времето си“, казва Весела Сергева. Напълно е съгласна с мнението, че няма бивш журналист.
Не скучае. И изглежда сякаш би написала някой ден за рода си. Потомка е на уста (майстор) Димитър Сергюв, майсторът-строител на известния мост в центъра на Трявна, както и на много църкви в централна и северна България, от поколението-предшественик на Колю Фичето. „Давам си сметка колко неща са ми оставали в главата и бих искала да ги опиша, за да не си отидат с мен някой ден. Бих описала не историята на България през тези години, защото журналистите я знаят, а други по-особени, интересни, дори анекдотични събития. Мисля за това. Няма да остана без работа“, казва Весела Сергева.
Гледайте целия разговор с Весела Сергева в Ютуб канала на БТАСлушайте в Саундклауд