Днес се навършват 200 години от рождението на Йохан Щраус-син – един от най-известните австрийски композитори, наричан Краля на валса.
Най-известното му произведение – валсът „На хубавия син Дунав“, е нещо като втори, неофициален химн на Австрия. Излъчва се в полунощ на Нова година по австрийската телевизия и радио, така както по Българската национална телевизия и Българското национално радио в същия момент пускат „Многая лета“ в изпълнение на Борис Христов и „Дунавско хоро“ на Дико Илиев.
Валсът е световно разпознаваем благодарение на изпълнението му като втори бис в ежегодния Новогодишен концерт на Виенската филхармония, който на 1 януари по обяд се излъчва на живо в над 90 държави по света.
„Музиката на Йохан Щраус-син се разлива бавно и величествено като река Дунав“, пише британският вестник „Гардиън“. „Името Щраус е такъв символ на валса, че дори австрийските учители по танци често заменят традиционното броене „едно, две, три“ с думите „Йо-хан Щраус“, добавя изданието. Виенските деца се научават да танцуват валс така, както се научават да карат велосипед, така че мускулната памет никога не ги напуска.
„Музиката на Щраус е за хората от всички класи и произход. От дете помня как се танцува на нея на големи балове, но и на частни партита у дома“, разказва пред „Гардиън“ Едуард Щраус, правнук на Едуард – един от братята на Йохан Щраус-син.
Днес във Виена има над 30 танцови школи, чиито възпитаници се подготвят за сезона на баловете (ноември – март), включително с уроци по етикет на дансинга. Носенето на ръчен часовник например не се препоръчва, а вратовръзките са забранени (изисква се папийонка). Всеки танцьор трябва да се поклони и да целуне ръката на дамата, която кани на танц.
Разбира се, най-бляскав е балът във Виенската опера, където входът струва 400 евро, уточнява Би Би Си. Стотици други балове с различен мащаб се провеждат в австрийската столица. Всяка професионална гилдия, от хлебарите до научните работници, организира свой бал – носталгично представление с фракове, смокинги и дълги рокли, провеждано с умилителна сериозност и отдаденост на традициите.
Впрочем отношението към Щраус-син невинаги е било гладко като заливка на торта „Сахер“.
Третият райх го обявява за велик „германски” композитор, като неговият еврейски произход е бил удобно скрит, а музиката му, подобно на оперите на Рихард Вагнер, е била обявена за крайъгълен камък на културното постижение на Германия. Всъщност Новогодишният концерт на Виенската филхармония е идея на Гьобелс, за да се отвлече вниманието на хората от наскоро започналата Втора световна война, пише австрийският вестник „Курир“.
А най-лошото е, че отнетите от нацистите безценни семейни реликви на Щраус, включително ръкописната партитура на оперетата „Прилепът”, след края на войната не са били върнати на наследниците, а закупени от австрийската държава за дребни суми.
„Установихме, че на доведената дъщеря на Щраус – Алис Майснер, са били върнати някои семейни вещи, но й е казано, че трябва да ги продаде на ниска цена на градския музей“, казва музикалният историк Ото Брусати пред „Обзървър“.
На финансово затруднената Алис Майснер е било забранено да продава на търг вещи на Щраус и дори е била помолена да върне оригиналната партитура на „Прилепът“ като подарък. В крайна сметка, разкрива Брусати, й е била предложена символична сума за партитурата. Според него колекцията от артефакти на Щраус, притежавана днес от управата на Виена, струва около 34 милиона евро.
Самият Йохан Щраус-син също е срещал трудности. В началото на кариерата му Виенската филхармония отказва да свири неговите мелодии, тъй като ги счита за прекалено лековата и второкласна музика. Композиторът е трябвало да изчака 15 години, за да му разрешат да дирижира престижния оркестър, а оттам и да се изпълняват негови произведения, пише „Курир“.
НАЧАЛОТО
Йохан Щраус-син е роден на 25 октомври 1825 г. във Виена. Израства в музикално семейство, тъй като баща му, носещ същото име, е известен композитор и диригент, автор на прочутия „Радецки марш“. Йохан има двама по-малки братя, Йозеф и Едуард, които също стават музиканти.
Въпреки неодобрението на бащата към музикалната кариера на сина, Йохан проявява силен интерес към музиката от ранна възраст. С подкрепата на майка си той тайно се научава да свири на цигулка. Взема и уроци по композиция и се опитва да научи сам основите на музиката. Първите му творби са написани като юноша, но остават скрити, за да се избегне конфликт с баща му.
НАПРЕЖЕНИЕ МЕЖДУ БАЩА И СИН
Отношенията между Йохан и баща му са изпълнени с напрежение. Родителят не иска децата да следват стъпките му, особено първородният син Йохан, за когото е предвиждал да стане счетоводител. Той се страхува, че синът му никога няма да надмине собствения му успех и вероятно е имал основание, защото в пика на своята слава обикаля концертните зали в Европа с антураж от 18 до 20 карети.
Когато бащата открива амбициите на Йохан, той се опитва в продължение на години да потисне музикалното му образование. Разривът се задълбочава, когато Щраус-син основава свой собствен оркестър през 1844 г., на 19-годишна възраст, против волята на баща си. Този семеен конфликт в крайна сметка води до отделянето на бащата от семейството. Съперничеството между двамата остава до смъртта на бащата през 1849 г., пише сайтът на виенския музей „Йохан Щраус“.
След кончината на бащата, младият Йохан Щраус поема неговия оркестър и го обединява със своя, което му помага да увеличи популярността си. Скоро той получава международно признание за своите валсове. Стилът му се характеризира с грациозна лекота и чудесно чувство за мелодия и ритъм, което допринася за превръщането на виенския валс в социално явление.
РЕВОЛЮЦИЯ ВЪВ ВАЛСА
Валсът, първоначално селски народен танц от XVIII век, бързо става популярен във Виена, а след това и в Европа. В началото на XIX век обаче валсът все още се счита за скандален, защото е свързан с прекалено интимен контакт.
Йохан Щраус-син революционизира валса, като го усъвършенства музикално и му придава по-елегантен и изтънчен стил. Неговите валсове са не само танцова музика, а и концертни произведения, които виенската публика слуша с удоволствие. С шедьоври като „На хубавия син Дунав“, „Виенска кръв“, “Императорски валс“, “Приказки от Виенската гора“, “Пролетни гласове“, “Трич-Трач” и “Пицикато“ той донася на виенския валс международна слава.
В разцвета на силите си Щраус има шест оркестъра, които свирят всяка вечер във Виена, и обикновено се появява за кратко с всеки от тях, за да поеме диригентската палка.
ОПЕРЕТА
Изкуството на оперетата се появява в средата на XIX век във Франция като по-лека и забавна форма на операта. Скоро тя става популярна и във Виена. Композитори като Жак Офенбах оформят ранното развитие на оперетата и поставят основите на този нов жанр.
Йохан Щраус-син играе централна роля в развитието на виенската оперета. С произведения като „Прилепът“ (1874), считано за шедьовър в жанра, и „Цигански барон“ (1885), той издига оперетата на по-високо художествено ниво. Щраус включва елементи от виенския валс и други танцови форми, създавайки жива, завладяваща музика, която перфектно допълва хумористичните и често романтични истории в неговите оперети. Той композира над 15 оперети, някои от които и днес остават сред най-популярните в жанра.
ЛИЧЕН ЖИВОТ
Личният живот на музиканта е бурен, силно повлиян от трите му брака, пише сайтът на виенския музей „Йохан Щраус“. Първата му съпруга, Хенриета Трефц, известна оперна певица, го подкрепя както в личен, така и в професионален план. Бракът им през 1862 г. осигурява на Щраус стабилност и му позволява да се концентрира върху музиката си. Те остават заедно до смъртта й през 1878 г.
След това Щраус се жени за младата актриса Ангелика Дитрих, но бракът му не е щастлив. Ангелика проявява слаб интерес към музикалните дейности на Йохан и сама търси внимание и слава. Връзката им е спорна от самото начало и скоро възникват напрежения, които в крайна сметка разделят двамата.
През 1887 г. Щраус се жени за третата си съпруга Адел Дойч, която му дава стабилност, подкрепа и обич в последните му години. След смъртта му тя работи за съхраняването и популяризирането на музикалното му наследство.
Йохан Щраус-син умира на 3 юни 1899 г. от пневмония на 73-годишна възраст. Смъртта му бележи края на една епоха в историята на виенската музика. Погребан е в Централното гробище на Виена, където гробът му и до днес се посещава като паметник на музикалния му гений.
Валсовете на Щраус повлияват не само танцовата и светската музика на своето време, но и композитори като Йоханес Брамс, който относно „На хубавия син Дунав“ казва: „За съжаление, не от мен“.