Прозите на Венцеслав Николов се разпознават чрез мелодичната им структура и изострения усет за детайла – присъщо за музикант от толкова висока класа, отбелязва проф. Георги Каприев. Според него в тематично разнородните разкази, писани през няколко десетилетия има общ знаменател. „В тях наблюдателят, най-често и главен герой, е човекът с огромен опит – носител на високата световна култура, заедно със съответните ѝ възпитание и държание. С горчива усмивка и светла тъга той върви през своите срещи със сегашния човек в тукашния свят. Докосва се до доброта и човечност, но по-често се сблъсква с невежа разрушителност. Неотменното, налагащото се е даването на кураж. Кураж, че и през калните въртопи на всекидневието ни има как да се живее истински: умно, креативно, достойно“, пише още проф. Каприев.
Проф. Венцеслав Николов e роден в Русе през 1943 г. Първите си концерти изнася 14-годишен, на 23 години е дебютът му със Софийската филхармония в премиерното за България изпълнение на Концерт номер 1 от Шостакович под палката на Добрин Петков. Развива интензивна концертна дейност - солист е на симфонични оркестри, изнася камерни концерти, концертни турнета из цяла Европа, Северна и Централна Америка.
Освен виолончелист и диригент, той е професор по камерна музика в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров", педагог, писател белетрист, ерудит. Репертоарът му обхваща над 400 произведения от класиката до съвременността - от виолончелови концерти до виртуозни миниатюри. Множество съвременни композитори са му посветили свои творби. Създател е на лятната академия на остров Фьор в Северно море, води курсове и семинари в Баден-Баден, в Швейцария, Италия, САЩ, както и майсторски класове в България. Автор е на над десет книги.
/ ГН