Вили Кавалджиев: В България, като кажат звезда, не е това, дето е по света, то е само във въображението на човека

В България, като кажат звезда, не е това, дето е по света, то е само във въображението на човека. Каква звезда може да съм аз, дето се возя на трамвай, ходя пеша по улицата и всеки може да ме види и заговори. Ако имах сто милиона  долара в банката, щях да съм истинска звезда. Аз съм личност, която се занимава с музика. Думите са на Вили Кавалджиев (1945-2010). Днес се навършват 80 години от рождението на известния музикант, изпълнител и композитор.
„Мисля си, че човек трябва да се профилира в едно нещо и да го върши добре, да шлифова уменията си. Аз така и съм направил. Още от училище имам спомени, че съм особено бездарен като художник. Когато рисувах ябълка, например, после трябваше да напиша под картинката „ябълка“, за да разберат учителките, че точно това е желаният плод. Но пък съм сигурен, че има и десетки велики художници, които не могат да свирят“, разказва музикантът.
Вили Кавалджиев е роден на 1 август 1945 г. в с. Сомовит, Плевенско. Той завършва английска гимназия.
С характерния си тембър и експресивен маниер на изпълнение Вили Кавалджиев е сред малцината български певци, които изпълняват и следват ревностно традицията на стиловете соул и ритъм енд блус. Последовател е на всепризнати величия в жанра като Рей Чарлз, Уилсън Пикет, Ерик Бърдън, Джо Кокър и Би Би Кинг.
През 1967 г. е един от основателите и вокалист на една от първите български рок групи – „Викингите“ (1967-1969). След разпадането на „Викингите“ завършва икономика и организация на туризма във Варна. През 1971 г. работи в Комитета по туризъм като преводач от английски. През 1976 г. се ражда единият от двамата му синове – Радослав (Роро), станал известен в края на 90-те като лице на телевизия „MM“.
Вили Кавалджиев добива популярност през 1979 г. с песента „Очакване“ (с група „Тангра“), която печели първа награда на Младежкия конкурс за забавна песен. „През 1979 г. Косьо Атанасов ми предложи да изпея неговата песен „Очакване“. С този хит сразихме абсолютно всички конкуренти, в това число и „Щурците“, на младежкия естраден конкурс през същата година. „Очакване“ спечели всички награди и опровергах ширещото се в музикантските среди мнение, че мога да пея само на английски“, разказва Вили Кавалджиев.
По това време има натрупан богат опит от участието си в различни рок групи – „Лира 70“ (основана по време на следването му във Варна), „Импулс“ (1971-1978), „Златни струни“ (1979).
След този успех, Вили Кавалджиев решава да продължи като самостоятелен артист. Той пее с група „Тангра“ до края на 1979 г., след което продължава с оркестрите на Никола Чалъшканов, „София“, „Формула“.
Важен момент от кариерата на Вили Кавалджиев е дуета му с Маргарита Хранова – „Оставаме“. Песента е емблематична за филма „Оркестър без име“, чиято премиера е в началото на 1982 г.
През 1980 г. с песента „Виргиния“ на Вили Кавалджиев печели трета награда в конкурса за песни на „Златният Орфей“, а „Ноктюрно“ – втора награда на Младежкия конкурс за забавна песен.
През 1981 г. излиза дебютният му солов албум – „Вярност“, следват „Вечно на път“ (1986), „Мадона“ (1996), „1999“ (1999), „Вили Кавалджиев – The Best 1998-2005“.
В „1999“, който включва нови версии на някои от любимите песни на Вили Кавалджиев, участват Кирил Маричков, Венко Захариев, Кристиян Бояджиев, а в The Best – Иван Лечев, Ивайло Крайчовски, Константин Цеков, Веселин Веселинов-Еко.
Сред най-популярните песни на Вили Кавалджиев са още  „Маса за двама“, „Кварталът“, „Двама“, „Лека нощ“, а „Близо до мен“ на Кристиян Бояджиев през 1992 г. печели голямата награда на фестивала „Златният Орфей“. Артистът прави турнета и участва в музикални фестивали в различни страни по света – САЩ, Румъния, Русия.
В началото на 90-те години на 20-и век е сред най-популярните певци, които участват в сборни концерти и фестивали, свързани с демократичните промени. През 1991 г. участва във фестивала „Рок за оцеляване“ в Несебър.
През 1995 г. Вили Кавалджиев работи в музикални клубове в Маями и Форт Лодърдейл в САЩ с местни музиканти. От 1998 г. си сътрудничи в клубната дейност с група „Дисонанс”. За последен път излиза на сцена през 2008 г. на фестивала „Цвете за Гошо“. Умира на 28 декември 2010 г. в София.
През 2023 г., с решение на Столичния общински съвет, се именува безименна улица в жк „Лагера“ на името на Вили Кавалджиев.

/ДД
/РШ/ДС/отдел „Справочна“/
Използвани източници: АБВ на попмузиката, 75-76 стр, 1987 г.; Изборът на Рупи, стр. 25-26, 1999 г.; в. „Експрес“, бр. 10, 13 януари 1997 г.; в. „Стандарт“, бр. 2270, 28 януари 1999 г.; в. „Континент“, бр. 13, 16 януари 1995 г.; https://www.bta.bg/bg/today/806588-sabitiyata-dnes-dneven-kalendar; https://peshterainfo.com/da-si-spomnim-za-vili-kavaldzhiev/; https://www.bg-rock-archives.com/bio.php?band_id=25; https://www.bgestrada.com/bgestrada/index.php?q=content/Вили%20Кавалджиев; https://www.sofia.bg/w/решение-№-906-по-протокол-№-82-от-14.09.2023-г.-на-столичния-общ