Виртуална изложба „Вълни преди земетресението“ говори за оглушителния шум на нашето време на форума „Буна“ във Варна

Виртуалната изложба „Вълни преди земетресението“ се представя от галерия „Галерия“ на форума за съвременно визуално изкуство „Буна“ във Варна. Тя е достъпна през мобилни устройства в пространството New Ventura на ул. „София“ №22.
Изложбата е курирана от Албена Баева и Рене Беекман, основатели на галерия „Галерия“ и включва работи на Албена Баева, Авела Адмон, Десислава Терзиева, Ева Давидова, Елена Калудова, Мартин Атанасов, Калин Серапионов, Мелих Нехат, Мередит Дръм, Нено Белчев, Никита Шохов, Рене Бeeкман, Росица Гецова, Слава Савова. 
Организаторите припомнят, че манифестът на Каролин Арюеро за третото издание на „Буна“ се позовава на термина „Ера 5.0“, който се използва през последните години в академичните среди и от политици, за да опише концептуалното развитие насочено към едно центрирано върху човека, устойчиво и приспособимо общество, в което хората и технологиите, включително роботи и изкуствен интелект, се предполага, че работят в сътрудничество. Според кураторките шепа технократи ограбват цялата история на човешката интелектуална и творческа продуктивност и я превръщат в храна за своите нови машини за синтетично създаване на текст и изображения. Техните маркетингови отдели работят извънредно, за да ни убедят, че синтетичният продукт на тези устройства по някакъв начин е сравним с човешкото мислене, разум и творчество и бързо се доближава до нещо, което те наричат общ изкуствен интелект. За да се избегне всякакъв критичен анализ на тази борба за власт, обществото бива занимавано с изкуствени културни войни, фалшиво разделение и политика, която изглежда не служи за нищо друго, освен да разруши десетилетия или дори векове на развитие в областта на правата на човека.
Те отбелязват, че на отворената покана за „Буна“ са били подадени голям брой политически ангажирани произведения, които са много конкретни в критиките си към проблемите и в изискването си за отчетност. От предложенията за участие в изложбата „Вълни преди земетресението“, те са избрали пет, в които разпознават оглушителния шум на нашето време.
Нено Белчев представя „Йо-йото Божие“, което организаторите намират за едно от най-смразяващите произведения в изложбата. То изобразява атомната бомба Fat Man като йо-йо, прикрепено към ръката на Христос в жест на благословия. Като съвременен Дамоклев меч произведението препраща към вечно присъстващата и непосредствена опасност, която представляват онези, които упражняват власт, знания и технологични умения в името на своя бог, коментират кураторките.
„Рядка порода за черни дни“ на Албена Баева и Рене Бeeкман представя ново митологично същество и народен ритуал, който пропъжда злите духове, подклаждащи омразата към всичко и всички, които „не са като нас“, в името на някакво погрешно разбиране за традицията, религията или патриотизма. Тези зли духове неуморно проповядват, че „другите“ не могат да имат същите права като нас или да живеят като нас, защото са щастливи, пъстри, жени, хомосексуални, чуждестранни агенти, предатели или в крайна сметка врагове на народа.
Българско-турският художник Мелих Нехат разглежда в „Аз съм от там, когато съм тук“ стотици години на нетолерантност успоредно с фалшивата конструкция на национализма. Вместо да се определяме чрез граници и ограничения, както това правят понятия като нации или етническа принадлежност, творбата напомня, че човешкото съществуване е възможно само в нашите споделени преживявания и че всеки от нас носи безброй влияния от другите. Именно тази пъстра колекция от влияния прави всеки от нас уникален, казват кураторките.
„R.R.M. Въртящи се червени паметници“ е плод на международно сътрудничество между американската художничка Мередит Дръм, българските художници Албена Баева, Ева Давидова, Слава Савова, Десислава Терзиева, Мартин Атанасов, Росица Гецова, Елена Калудова и Калин Серапионов, както и руско-американския художник Никита Шохов. Творбите им отразяват и преоценяват паметниците от епохата на Студената война и начина, по който историята се повтаря като създава нови поколения корумпирани политически лидери, решени да разрушат демократичните институции, гражданските права и социалните и културни програми.
Последната работа във „Вълни преди земетресението“ е „Грамадата в мен“ на Авела Адмон. Тя е отговор на грамадата, която съществуваше пред Община Варна в продължение на повече от десетилетие след самозапалването на Пламен Горанов през 2013 г. В българските народни обичаи грамада се издига, когато всеки член на общността хвърля камък на определено място, докато проклина извършителя на особено тежко престъпление и се тълкува като символичен гроб на извършителите. Община Варна премахва не веднъж грамадата, но тя бе възстановявана от общността, припомня авторката. Творбата е резултат от всички престъпления, за които тя смята, че трябва да бъде хвърлен камък и да бъде произнесено проклятие. В същото време художничката предоставя на публиката безкраен запас от виртуални камъни, които да носят със себе си и да хвърлят, когато е необходимо. „Грамадата в мен“ има визуална прилика с картината „Замъкът в Пиренеите“ на Рене Магрит и напомня за огромната сила на въображението, която ни тласка да постигнем невъзможното.
В рамките на изложбата, на 8 септември на паметника на българо-съветската дружба във Варна ще се състои разговор с художничката Мередит Дръм.