Виртуалната изложба „75 години НАТО и 20 години България в НАТО“ беше окрита в Националния пресклуб на БТА в Казанлък


Виртуална изложба „75 години НАТО и 20 години България в НАТО“ беше открита в Националния пресклуб на БТА в Казанлък. Събитието е организирано от БТА и се състоя едновременно в София и във всички пресклубове в страната. Гости в пресклуба на Агенцията в Града на розите бяха подп. Пламен Стефанов, командир на 2 механизиран батальон към 61 Стрямска механизирана бригада, инж. Симеон Стоилков, член на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в Казанлък. На срещата присъства и Анна Иванова, експерт "Връзки с обществеността" на Военно Формирование 22180.
Считам, че за последните 20 години доста неща се подобриха в българската армия след влизането на страната ни в съюза на НАТО. Това каза за БТА подп. Пламен Стефанов. Според него членството в Алианса допринася за напредък по отношение на комуникацията, на прилагането на стандартни оперативни процедури, както и действията на българския войник на терен под егидата и командването на представители на НАТО. 
Подп. Стефанов е участвал в две мисии под егидата на Северноатлантическия алианс. Първата е била през 2011 година в Афганистан, където той е бил командир на взвод и е участвал в охраната на летището в Кая. „Изпълнявахме различни задачи, поставени пред българския контингент. Там се срещнах за пръв път с нашите коалиционни партньори и въпреки нещата, които се изискваха от нас по време на тази мисия и въпреки езиковата бариера, мисля, че българският контингент се справи отлично и оценките от изпълнение на задачите бяха положителни“, разказа той. Втората му мисия е била през изминалата 2023 година в Босна и Херцеговина, където е участвал в многонационален батальон с още четири държави, където е бил помощник национален командир. Там изпълнявахме задачи с различен интензитет в интерес на охраната на териториалната цялост на Босна и Херцеговина. Между двете мисии е участвал и в редица учения под егидата на НАТО, бил е и офицер за връзка на 61 Стрямска механизирана бригада в САЩ по време на нейното сертифициране. 
Подготовката преди участие на наш контингент в мисия на НАТО е на наша територия и по наш сценарий, но е съобразена със задачите на определения терен. Смятам, че тя е на много добро ниво и отивайки там, българските военнослужещи не срещат нещо необичайно за тях. Може би единствените леки затруднения са как да се извършват докладите и това е основно заради необходимостта от изпълнението на задачите на чужд език. Въпреки това, по думите му, езиковата бариера е все по-малка. „Смятам, че много неща са се подобрили в годините. Тече модернизацията в българската армия. Много неща се получиха от коалиционните партньори, много неща се надградиха и се внедриха в нашата армия“, каза още подп. Стефанов. По думите му оценката от страна на Алианса за българско участие в мисии и учения е винаги положителна. По негови наблюдения взаимоотношенията между българската армия и коалиционните партньори са на много добро ниво. 
Малко известна е историята, че името на България е записано в редовете на НАТО още през 1951 година, припомни инж. Симеон Стоилков, член на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) в Казанлък. По думите му тази неизвестна история е повод да си спомним за името на д-р Георги Михов Димитров, който пръв записва името на страната ни в редовете на Северноатлантическия алианс. 
Георги Михов Димитров, известен като Г. М. Димитров или Гемето, създава първата българска рота в НАТО през 1951 и тя просъществува до 1964 година, каза Симеон Стоилков. По думите му войниците ѝ са охранявали секретни военни обекти, организирали са и благотворителни акции за местното население, а през 2002 година част от тях идват в София, за да дарят униформите си на Военноисторическия музей, където те се пазят и сега. 
Историята на Г. М. Димитров е динамична и с много политически обрати, напомни Стоилков. След деветосептемврийския преврат през 1944 година той поддържа програмата на ОФ и одобрява включването в него, но комунистите, опасявайки се от неговия огромен авторитет и популярност, решават да го отстранят, каза той. „След като съветският представител Сергей Бирюзов лично го заплашва, Димитров разбира, че животът му е в опасност и когато на 23 май идват да го отведат за „справка“, той успява да напусне дома си и да се укрие във вилата на американския дипломатически представител Мейнард Бърнс. Това предизвиква панически действия на комунистите, начело с Трайчо Костов, които правят опит да го отвлекат насилствено, но се оттеглят пред заплахата от въоръжен сблъсък“, посочи Симеон Стоилков. Инцидентът е предизвикал тримесечна дипломатическа криза, като накрая Съветския съюз се е съгласил Георги Михов Димитров да бъде освободен и на 5 септември 1945 година той напуснал България. 
Историята на Българската национална доброволческа рота 4093 в НАТО започва през 1951 година, когато американското военно командване се свързва с Г. М. Димитров, лидер на БЗНС в емиграция и председател на Българския национален комитет в Съединените американски щати (САЩ), разказа Стоилков. „Отправена му е молба за съдействие в организирането на доброволческо военно формирование от политически емигранти в Западна Европа и той откликва с голям ентусиазъм. „Така ние ще бъдем съюзници, а не наемници“, заявява Димитров на сънародниците си, а български доброволци се търсят в Италия, Турция, Германия. Има много желаещи да влязат в ротата. Само в Турция за 30 места се борят почти 400 души. Емигрантите вярват, че това е тяхната възможност за личен принос за освобождаването на България от комунистите и за по-малко от две седмици е събран екип от над 200 доброволци, които са изпратени в Цайлсхайм в Западна Германия“, разказа Симеон Стоилков. По думите му Рота 4093 е сформирана официално на 20 октомври 1951 година със Заповед 53, издадена от Главната квартира на военното командване на американските въоръжени сили в Европа и по този начин тя директно е включена в структурите на Северноатлантическия пакт. На доброволците са раздадени американски униформи, носещи отличителния знак с българския трибагреник, а на ротата е връчено знаме със знак, пресъздаващ българския кръст за храброст. 
Според Симеон Стоилков лично Никита Хрушчов е настоял за разформироването на Рота 4093. „Това говори за значимостта на българската рота в НАТО“, каза той. Тя е окончателно разформирована на 20 юни 1964 година, а в прощалната си реч Г. М. Димитров окуражава доброволците с думите „Независимо дали ние сме във военни униформи или в цивилно облекло, ние всички до един оставаме войници. Войници на свободата и независимостта“, каза още Стоилков. 
„Животът на нашата натовска рота и участието на българските доброволци в структурите на пакта се оказва кратък, но началото е поставено и 40 години по-късно цялата българска армия вече е част от Северноатлантическия пакт“, коментира той.

Варна

Варненци представят днес книга за производството на български кремъчни пушки в Османската империя

Книгата „Българските кремъчни пушки в Османската империя XVII - XIX век. Произход и производство, видове, производствени центрове - Сливен и...

София

С викове „Браво“ и изправена на крака публика завърши първата вечер на „Гала в София“

С викове „Браво“, три биса и изправена на крака публика завърши първата част на „Гала в София“. Концертът, наречен „Италианска...

Лондон

Палеонтолози откриха фосили на "странен" динозавър със сложна броня и шипове

Един от най-странните динозаври, откривани някога, е имал сложна броня и шипове с дължина до един метър, стърчащи от шията...

Созопол

Тази година сме посветили Празниците на изкуствата „Аполония“ на младостта, каза Маргарита Димитрова

Тази година сме посветили Празниците на изкуствата „Аполония“ на младостта. На младостта, която ни радва. Това каза изпълнителният директор на...

Пловдив

Мистиката присъства навсякъде, но не е универсален език, каза пред БТА художникът Любен Хранов

Мистиката присъства навсякъде, но не е универсален език. Това каза за БТА художникът Любен Хранов на откриването на неговата самостоятелна...

Лагос

Егуси или пътешествието на нигерийско семе от пъпеш в космоса

Когато нигерийският изследовател Темидайо Ониосун избира семе от пъпеш, наречено егуси, за да го изпрати на космическа мисия, това не...