Вкаменелости, открити в Аризона, разкриват променяща се екосистема в началото на ерата на динозаврите

Учени са открили в американския щат Аризона вкаменелости на животни, включително и на най-старото известно летящо влечуго в Северна Америка, разкриващи преходен период с множество видове, обитавали Земята заедно с динозаврите в ранния им период, предаде Ройтерс. 
Останки на птерозавър, с размерите на малка чайка, и на другите същества са намерени в Националния парк "Вкаменена гора" - място, известно с вкаменелостите на растения и животни от триаския период, включително огромни стволове на дървета. Новите находки са на възраст 209 млн. години и включват най-малко 16 вида гръбначни, като седем от тях не са известни досега, отбелязва Ройтерс.
Периодът триас е предшестван от най-голямото масово измиране на Земята преди 252 млн. години, а след това завършва с друго преди 201 млн. години, при което загиват много от основните конкуренти на динозаврите, постигнали безспорно надмощие през последвалия юрски период. И двете бедствия се смята, че са били причинени от екстремна вулканична дейност, припомня Ройтерс.
Вкаменелостите са се образували в материал, богат на вулканична пепел и предоставят поглед към процъфтяваща тропическа екосистема, пресечена от реки в южния край на голяма пустиня. Наред с птерозавъра са се появили и примитивни жаби, влечуги, подобни на гущери, и една от най-ранните известни костенурки - всички наподобяващи своите съвременни роднини. Най-големите месоядни и растителноядни животни в тази екосистема са били част от видове влечуги, които са процъфтявали по това време, но са изчезнали сравнително скоро след това. В периода триас, когато е започнала ерата на динозаврите, в тази екосистема не са открити останки на динозаври, които по това време все още не са били толкова широко разпространени, отбелязва Ройтерс.
"Въпреки че динозаври са открити в съвременни скали от Аризона и Ню Мексико, те не са били част от тази екосистема, която изучаваме", каза палеонтологът Бен Клигман от Националния природонаучен музей при Института "Смитсониън" във Вашингтон, който ръководи проучването. Данните от него са публикувани в изданието Proceedings of the National Academy of Sciences.
"Това е странно и може да е свързано с това, че динозаврите предпочитат да живеят в други видове среда", добавя той.
Тази екосистема се е намирала точно над екватора в средата на някогашния суперконтинент, наречен Пангея, който по-късно се е разпаднал и е дал началото на съвременните континенти, отбелязва Ройтерс.
Птерозаврите, братовчеди на динозаврите, са първите летящи гръбначни, последвани много по-късно от птици и прилепи. Смята се, че птерозаврите са се появили преди около 230 милиона години, приблизително по същото време като най-ранните динозаври, въпреки че най-старите известни фосили от тях датират отпреди около 215 милиона години в Европа.
Учените от Националния природонаучен музей към Института „Смитсониън“ смятат, че новооткритият птерозавър, наречен Eotephradactylus mcintireae, е ловувал риби, населяващи местните реки. Скелетът му е непълен и включва част от долната челюст, осеяна със зъби, някои допълнителни изолирани зъби и костите на издължените му пръсти. Размахът на крилата му е бил около един метър, а черепът - дълъг около 10 см. Имал е извити зъби в предната част на устата си, за да хваща риба, докато е летял над реки, както и зъби, подобни на остриета, в задната част на челюстта за разрязване на плячка. Според изследователите Eotephradactylus е имал опашка, подобно на всички ранни птерозаври.
Костенурката е била сухоземен вид, докато гущероподобното влечуго е било родственик на съвременен новозеландски вид, смятат изследователите. Открити са и фосили на някои други влечуги, включително бронирани растителноядни, голямо рибоядно земноводно и различни риби, включително сладководни акули.
Част от видовете, чиито фосили са открити, измират в края на триаския период. Жабите и костенурките все още съществуват днес, докато птерозаврите са владели небето до края на ерата на динозаврите, отбелязва Ройтерс.