Вкаменелости, открити в Етиопия, разкриват нов вид в еволюционната линия на човека


Учени са открили в Етиопия вкаменелости от зъби, датиращи отпреди около 2,65 милиона години и принадлежали на непознат досега вид в еволюционната линия на човека, предаде Ройтерс. Смята се, че съвременните хора от рода Хомо  (Homo) произлизат от рода Австралопитек (Australopithecus) .
Изследователите са попаднали на 10 зъба – шест кътника, два резци, един предкътник и един кучешки зъб, в североизточната част на региона Афар в Етиопия. Според тях те принадлежат на нов вид австралопитек. Находките са от два индивида, отбелязва Ройтерс.
Досега от вкаменелости, открити на различни места в Африка, бяха установени представители на шест вида от рода Австралопитек - важен ранен предшественик на хората с маймуноподобни и човекоподобни характеристики. Изследователите казват, че новооткритите зъби имат черти, които показват, че принадлежат на седми вид.
Родът е група от близкородствени видове, които имат сходни характеристики. Например, лъвовете и тигрите са от един и същ род, но представляват различни видове, отбелязва Ройтерс.
Учените откриха в същия район в Етиопия през 2013 г. три други зъба, датиращи отпреди 2,59 милиона години, които имат характеристики, сходни с тези на най-стария известен вид от рода Хомо, разкрит от челюстна кост.
Специалистите все още не са дали имена на представителите на родовете Австралопитек и Хомо, на които са принадлежали тези 13 зъба, поради непълния характер на фосилните находки. Нашият вид хомо сапиенс (Homo sapiens) е най-новият член на рода Хомо, появил се за първи път преди около 300 000 години в Африка, преди по-късно да се разпространи по целия свят, припомня Ройтерс. 
Новооткритите зъбни вкаменелости дават представа за слабо проучен период в еволюцията на човека. Приблизителната възраст на останките предполага, че този новооткрит вид австралопитек е съжителствал в този регион с ранните представители на рода Хомо, което повдига въпроса дали са се конкурирали за едни и същи ресурси.
Зъбите също така показват, че по това време в Източна Африка са живели четири вида хоминини, както са известни видовете в еволюционната линия на човека. На базата на предишни фосили изследователите стигнаха до заключението, че  вид австралопитек и вид парантроп (Paranthropus), хоминин със специална черепна кутия, приспособена да дъвче силно, са живели в Източна Африка по това време. Друг вид австралопитек пък е обитавал южната част на Африка, с което броят на хоминините на континента по това време е достигнал пет, отбелязва Ройтерс.
Наличието им илюстрира сложната природа на човешкия еволюционен процес.
"Това подкрепя идеята, че историята на човешката еволюция не е история на един-единствен род, който се променя бавно с течение на времето“, каза палеоантропологът Брайън Вилмор от Университета на Невада в Лас Вегас, водещ автор на изследването. То е публикувано в списанието "Нейчър".
Изследователите търсят доказателства за начина на взаимодействие между представителите на родовете Австралопитек и Хомо, представени от 13-те зъба.
"В момента анализираме зъбите, за да видим дали можем да установим дали са се хранили с едно и също нещо“, каза палеоекологът от Аризонския щатски университет Кей Рийд, участник в изследването.
Ако е така, вероятно са се борили за ресурси, е мнението на Рийд. В близост са открити груби каменни сечива, датиращи от същия период, вероятно изработени от вида Хомо, допълни експертът.
Регионът Афар, едно от най-горещите и най-ниски места на Земята, сега е пустош. Но по времето на тези видове реки са преминавали през местности с растения в пейзаж, населен от разнообразни животински обитатели, отбелязва Ройтерс.

София

Ученици от цялата страна имат възможност да споделят как си представят България през 2050 г.

Ученици от цялата страна имат възможност да станат част от националното издание Climate Resilience Daily - проект, който кани млади...

Петрич

Село Коларово ще бъде домакин на "Фестивал на кестена"

Село Коларово ще бъде домакин на "Фестивал на кестена", който се провежда за 12-а година. Събитието е на 12 октомври...

София

Учени и млади изследователи от България и чужбина участваха в 12-ата национална геофизична конференция, каза за БТА доц. Петя Трифонова

Българската академия на науките (БАН) бе домакин на 12-ата национална геофизична конференция, организирана от Дружеството на геофизиците в България (ДГБ)....

София

Любопитни факти за Нобеловата награда за литература

Нобеловата награда за литература е учредена през 1901 г. Присъжда се от Шведската академия в Стокхолм, като досега отличието е...

София

УниБИТ ръководи европейски проект за етично и устойчиво образование по изкуствен интелект

Университетът по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) е координатор на международния проект TrustAI – Higher Education as a Catalyst for...

Лондон

Крал Чарлз Трети ще представи виждането си за "хармонията с природата" в документален филм

Крал Чарлз Трети ще насочи вниманието към дългогодишния си ангажимент за опазване на планетата в документален филм, който ще излезе...