Включването на Национален парк „Пирин“ в списъка на ЮНЕСКО носи ползи за опазването му, каза експертът Николина Ангелинина

Включването на Национален парк „Пирин“ в списъка с обектите на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО носи големи ползи за опазването и устойчивото развитие на защитената територия, каза за БТА главният експерт в Дирекция „Национален парк Пирин“ Николина Ангелинина при представянето на юлския брой на списание ЛИК „България в ЮНЕСКО“. По думите ѝ засиленият международен интерес повишава и вниманието към управлението на защитената територия, към опазването на биологичното разнообразие и налагането на по-строги мерки то да бъде запазено.
Национален парк „Пирин“ се намира в най-красивата и посещавана част от Пирин планина – в Северен Пирин, посочи Ангелинина. Това е най-малкият национален парк в България, но и най-старият – създаден е през 1962 г. с цел да се запази неповторимото биологично разнообразие и природна красота на обекта. През годините неговата територия е многократно увеличавана, за да достигне до сегашната от близо 40 хиляди хектара.
За да се запази това наследство, през 1983 г. Национален парк „Пирин“ е включен в списъка с обектите на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО. Тогава площта, включена в списъка, е едва 27 хиляди хектара, а след предложение от 2009 г., през следващата 2010 г. се добавят още 12 хиляди хектара. Понастоящем почти цялата територия на парка е част от световното природно наследство на ЮНЕСКО, посочи Николина Ангелинина.
Национален парк „Пирин“ се отличава с алпийския си характер, има над 90 върха с височина над 2500 метра, като най-високият от тях е Вихрен с височина 2914 метра, разказа главният експерт към парковата дирекция. Тя посочи още, че сред природните богатства на парка е набраздената от 35 циркуса планина, в чиито легла и по скалните тераси се намират над 200 планински езера с ледников произход.
Националният парк има и огромно биологично разнообразие, което е впечатляващо за територията на парка. От флората тук се срещат над 1300 вида висши растения, което представлява около една трета от флората на България. Тук има 18 пирински ендемита – растения, които се срещат само тук и никъде другаде по света. Наред с това има и голям брой български и балкански ендемити.
Половината от територията на парка е заета от гори, като почти 90 процента от тях са иглолистни видове. Тук се намира и най-старото дърво в България – Байкушевата мура, която е на над 1300 години.
Фауната на националния парк също е с впечатляващо разнообразие, като тук има над три хиляди безгръбначни животни, а от гръбначните се срещат 50 вида бозайници, 10 вида земноводни, още толкова влечуги и 166 вида птици.
Сред представителите на фауната, които обитават парка, са още кафявата мечка, дивата коза и символът на парка – скалният орел, който достига до 2,2 метра размах на крилата.
Това, че Национален парк „Пирин“ е включен в списъка на обектите на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО, е допринесло за повишеното международно внимание към този обект, обобщи Николина Ангелинина. По думите ѝ много от чуждестранните туристи са научили за парка именно заради това, че е част от списъка от години. „Има и туристи, които специално обикалят всички природни обекти по света, някои от тях имат и специални книжки, с които идват и си отбелязват кои места са посетили“, посочи още Ангелинина.
Гост в пресклуба на БТА в Благоевград при представянето на новия брой на списание ЛИК „България в ЮНЕСКО“ беше Здравка Димитрова, която е ръководител отдел "Връзки с обществеността" на Регионален исторически музей - Благоевград.