Влечуго от юрския период е имало черти на змия и гущер едновременно, установиха учени

Фосил от малко влечуго, населявало Шотландия по време на ерата на динозаврите преди 167 милиона години, озадачава учените, пише Ройтерс. То има черти и на змия, и на гущер.
Според изследователите създанието, наречено Breugnathair elgolensis, е имало остри зъби, които били извити и подобни на кука като при змиите. Начинът, по който зъбите стояли в челюстта, и ъгълът им, сочещ навътре, също бил като при змиите. Но тялото му и пропорциите на главата приличали повече на гущер, включително и добре развитите му крайници.
Breugnathair вероятно е бил дълъг около 30 см, заедно с опашката и е живял в юрския период в среда близка до мангровите блата при тропически условия - много по-топли от днешна Шотландия. Влечугото може би се е хранело с насекоми, малки бозайници, амфибии и други гущери, е мнението на изследователите.
Създанието е един от най-старите сравнително цялостни фосили от групата на влечугите, наречени люспести, в която влизат гущерите и змиите.
„Влечугото е или гущероподобен предшественик на змиите, или принадлежи към по-примитивна група гущери, която независимо е развила змиеподобни черти, свързани с храненето на хищниците. Балансът на доказателствата е толкова тънък, че не успяхме да изберем между тези две алтернативи“, казва палеонтологът Роджър Бенсън от Американския музей за естествена история в Ню Йорк. Той е водещ автор на проучването, публикувано в списание Nature.
„Неочакваната комбинация от черти, които виждаме, показва, че ранната еволюция е била много комплексна и едва започваме да разбираме какво може да е станало“, добави Бенсън.
Най-ранните фосили на змии са на около 110 милиона години по време на периода креда, каза съавторът на проучването Сюзан Еванс, палеонтолог и морфолог по еволюцията в Университетския колеж на Лондон.
„Никой не би могъл да ги сбърка. Те са с дълги тела и при тях няма никакви следи от предни крайници, а задните са редуцирани“, казва тя.